Името на емпанадите – Емпанадиляс идва от глагола empanar (загъвам в хляб). Дали са с португалски, испански или аржентински произход – това всъщност е без значение. Смята се, че са измислени в областта Галиция, но може да намерите източници, които да твърдят, че са национално аржентинско ястие или пък испанско. Аз до Аржентина едва ли ще отида, но пък ги хапнах в Испания и по важното – имам ги в книжката, за която вече ви споменах.
Емпанадата може да е пържена или печена. Може да е с обикновено или царевично тесто, но почти винаги е във формата на полумесец. Що се отнася до пълнежа – е, там вече е въпрос на вкус, творчество и фантазия. Дали ще е пиле, риба, месо, зеленчуци – каквото ви обича душата! Малките емпанади (Empanadillas), които могат да се хапнат на две хапки влизат в категорията „Tapas“ – нещо, което да похапнем с чаша вино преди или след основното ястие. Днес, в моята кухня, са приготвени за следобедно закуско-похапване.
Никак не е трудно да се направят, още повече, че аз си подготвих тестото и съставките на плънката, оставих ги в хладилника и след няколко часа само загънах емпанадките и изпекох.
Омесеното тесто, завито във фолио престоя в хладилника доста повече от обичайният половин час. Нищо му няма, тъкмо добре се беше стегнало.
Продължавам да нямам ринг и затова все още си режа с чаша. Любителска история :).
Плънката разделих на две заради щерката, тъй като чорисото ми е леко лютичко и едната част от пълнежа остана безмесна.
Минавах с водичка по краищата на кръгчетата, за да прилепнат по-добре и притисках с вилицата. Преди да ги пъхна във фурната намазах с жълтък.
Пекох 20 минути в предварително загрята фурна на 200 градуса.
Ето ги и испанските им посестрими, които опитах и ми послужиха за вдъхновение. Е да, магазински са, не са домашни, но пак си бяха вкусни.
Сега вече мога доволно да си налея чаша вино, да затворя очи и да си мисля, че съм в Испания. Опитайте и вие!
2 коментара
А в тестото няма ли сода, или бакпулвер?
Не, Зара.
По същността си е маслено тесто. Не са му нужни набухватели.