Коледни меденки

В последните няколко години вкусните коледни меденки заемат подобаващо място в приготовленията ни за празниците. Хубавото е, че могат да се приготвят дни преди празниците или пък в последния момент. Много от нас от нас неизменно свързват комбинацията от аромати и уханието на мед, канела и карамфил с най-зимните празници.

Също като медените къщички –  да се направят коледни меденки, които са не само вкусни, но са перфектно занимание за деца през ваканцията, не е никак трудно. Чудесни са за подарък на близки и приятели, а и много забавни за правене.

Украсата им изисква съвсем малко по-големи усилия, но настроението, което създават си заслужава да се отделят два часа. Бях се зарекла тази година да не пипна меденки, обаче не издържах, особено след като дъщеричката ме помоли. Добре, че ме помоли. Аз сигурно повече от детето им се радвах. 

Към всичко това мога само да добавя, че меденките са едни от най-лесните за правене сладки, а възможностите за украса са безкрайно много. Дали ще се оформят като топчета, които да се издълбаят и напълнят с мармалад и да се слепят после, дали ще се украсят с шоколад или разноцветна глазура – варианти много. Както и при коледните медени къщички, продуктите, които ползвам варират в зависимост от това колко време преди празниците приготвям меденките. Ако ме натиснат безкрайни ангажименти се доверявам на рецептата, която ползвам от години. Ако се организирам достатъчно навреме, ползвам масло като съставка. То стяга меденките малко повече и спокойно могат да постоят няколко дни да си чакат реда за украсяване… или просто да ми дойде вдъхновение и да реша как искам да изглеждат.

Продуктите за приготвяне на коледни меденки:

• 2 яйца
• 1 ч. ч. захар (200 г. пудра или фин кристал)
• 1/2 ч. ч. олио (100 мл.)
• 4 с. л. мед
• 500 г. брашно
• 1 ч. л. сода бикарбонат
• 1 ч. л. канела
• 2-3 счукани карамфилчета
• 1 с. л. ванилова захар

Ако сте решили да правите цветни меденки, един от най-лесните начини е с белтъчна глазура, позната като “роял айсинг”. Темата за този вид глазура е обсъждана много.

Първо и основно правило при приготвянето на белтъчна глазура (и въобще при разбиване на белтъци) е съдът да е абсолютно чист, без следи от каквато и да е мазнина. Най-сигурно е да минете по стените на съда с лимонов сок, който да обере евентуални остатъци от мазнини.

Другото, което е много важно да се знае, е че белтъчната глазура засъхва бързо и трябва да се прехвърли в пош или да се покрие с влажна кърпа. Дори, ако е прехвърлена в пош, на върха на накрайника се натрупва малко материал, който бързо засъхва и е добре връхчето да се почиства преди употреба от наслоенията. Аз слагам целия пош в найлонова торбичка и държа в хладилника, когато не го ползвам или ако изчаквам да дойде момент за шприцоване.

Ако ви остане някакво количество от глазурата – не изхвърляйте. Приберете в хладилника, но кутията ви трябва да се затваря много плътно, за да не прониква никакъв въздух. Поставете найлоново фолио върху глазурата и може да се съхрани няколко дни. Ако нямате опит с белтъчната глазура, добре е да имате предвид, че след 2-3 дни престой в хладилника, тя се сгъстява и става по-трудна за шприцоване, затова е по-добра идея да се започне с по-малко количество и ако е необходимо да се направи още.

За оцветяване ползвам сладкарски бои, които се продават във всички големи вериги супермаркети на сладкарските щандове. Не е трудно, изисква малко повече време, но е забавно!

 Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!