Козунак по бабина рецепта

Днешната рецепта за козунак е много специална за мен, защото ми е предадена от бабата на мъжа ми. Тя беше най-милият, раздаващ се и прекрасен човек, който съм срещала. В същото време толкова скромна, толкова истинска, толкова по детски непосредствена… Захвърлила всяка преструвка, гледаше на света с ясните си сини очи и намираше доброто във всичко и всеки. Нали знаете как децата и животните веднага разбират кой е готов да си поиграе с тях, да ги приласкае, да ги погали. Е, това беше нашата баба Иванка. Беше и моя баба от момента, в който станах част от семейството на мъжа ми и за всичките тези години никога не чух лоша дума, недоволство или оплакване.

Ще я помня седнала на диванчето в кухнята, заобиколена от шарени кълбета прежда. Не спираше да плете, да шие и не помня да е носила очила. Току ми донесе някоя нова покривка или ново одеяло, които изплела, само защото разчистивала прежди от гардероба. Толкова много ми е помагала през годините, толкова много съм разчитала на нея,  и винаги с радост се втурваше да помага.

Преди няколко дни ни напусна и съм сигурна, че ако има Бог, лично й е отворил вратите на Рая, а Свети Петър се е покланял до земята пред истинската човешка доброта на тази душа.

От години правя козунаците за Великден по нейната рецепта, както тя ме е учила. Все се канех да напиша рацептата, и все някак си не й идваше реда. До днес. Докато замесвах козунака чувах гласа й да ми казва – „Ей така, така, бабо, ей така ще направиш, завърти го малко, топни ръцете“ и знам, че сега ме гледа отгоре и се усмихва и се радва. И аз искам да я помня така – блага, усмихната, добра и сърдечна.

Когато ми даде рецептата преди куп години, тогава не ми направи впечатление огромното количество продукти. 12 яйца, почти 3 кила брашно… но в село козунак се е правел веднъж в годината и в големи количества. Първия път, когато замесих козунак сама, млада и чевръста булка, намалих дозата наполовина и тестото втасваше в леген!!! После не смогвах да пека едно след друго и да раздавам, че то нямаше изяждане… Сега вече правя 1/4 от дозата и ми идва точно за два козунака. Понякога слагам стафиди, локум, сушени плодове, но днес ще напиша основната рецепта. И ще си мисля за баба Иванка.

Продуктите:

За намазване

Съвсем накратко малко теория на козунаците. Да започна с това, че козунакът не е бърза рецепта. Иска си втасване и трябва да се изчака. Рецепти за козунак – много. Изчела съм и доста неща относно замесването и честно казано, ако никога не бях правила козунак преди това, щях да се откажа. По скромното ми и непрофесионално мнение, най-ясно и синтезирано правилата за това как да направим козунак са дадени от Тошко Поптолев и мога да посъветвам всеки да отдели 5 минути и да ги прочете, защото съм съгласна с всяка дума и написаното обобщава всичко, което знам за козунаците.

Основното правило – продуктите да са топли. Тоест млякото да е леко топло, яйцата да са на стайна температура, маста да е течна, но не гореща. Аз предпочитам да си правя козунаците с мас. Ако толкова ви притеснява маста, заменете с масло.

Приготвянето:

Разтварям маята в част от затопленото (но не горещо мляко). Добавям 1 с. л. захар, 2 с. л. брашно и разбърквам на кашичка. Оставям настрани докато се захване и шупне. Останалата захар разтварям в млякото, добавям маста и яйцата и разбърквам.

 

Насипвам брашно, в което разбърквам ванилията и лимоновата кора и правя кладенче. Първо сипвам шупналата мая, след това останалото и започвам да замесвам докато получа гладко тесто. Не за пръв път казвам, че е много трудно да се даде точно количество на брашното. То ще варира заради размера на яйцата, но целта е да се замеси меко, нелепнещо тесто. Останалата 1 с. л. мас добавям като си топвам ръцете и меся тестото, докато я поеме.

Когато тестото е готово се удря 70-100 пъти. Отнема 5-6 минути, но има значение, така че аз никога не пропускам точно тази част от приготвянето.

 

Стигаме до втасването. В тенджера, леген или купа, тестото трябва да втаса докато удвои обема си. Времето за втасване зависи от околната температура и количеството. Дозата, която посочвам не е голяма и отнема около час и половина до два.

Изваждам тестото и оформям фитилите, с които ще заплитам козунака, като ги усуквам леко преди да ги заплета. За плетенето на козунаци с четири и шест фитила съм писала и обяснявала, така че може да погледнете в публикацията плетки за козунак. Другото важно нещо – тавата, в която ще се пекат. Не бива да се сбутват, защото оформените козунаци ще втасат втори път и ще утроят обема си. Преценете в какво ще печете, за да не изскочи тестото от тавата. Трябва да има достатъчно място „да расте“ нагоре, като е желателно да не се „разлива“ настрани.

Понякога правя „легълца“ от фолио и запълвам пространството с кърпа, за да не се разливат, а да растат нагоре. Може да се заплете и да се сложи в кръгла форма или да се направят просто разделители от фолио или хартия за печене. Следващ път ще направя снимки с такива разделители, но те представляват просто нагъната хартия, която поставям между козунаците, за да не залепват един за друг, а всяко самунче да е отделно. Оставям ги да втасат втори път за още 1 час. Намазвам със смес от 1 жълтък+ 1 ч. л. кисело мляко, посипвам със захар и бадеми и слагам във фурната.