Свинското печено руло си е класика. Не колкото кебапчето и кюфтето, но аз го подреждам веднага след мусаката и преди яхнията от леща.
Приготвянето под формата на руло е съвсем малко по-трудно от това на обикновени пържоли. И пак, както при пържолите, има всякакви начини и рецепти за приготвяне. Аз предпочитам да се придържам към принципа „Keep it simple, Stupid!“, което ще рече да се придържаме към простичките неща, защото „Красотата е в Простотата“. Не е като да не съм правила шеметно-замайващи комбинации от подправки, сложни гимнастики с плънки и тем подобни.
Този път реших, че искам печеното руло да е простичко, но вкусно и в същото време да има индивидуалност и характер. Звуча сякаш си противореча, но ще видите, че не е така.
Продуктите:
Приготвянето:
Трудната част е да се прореже и изтъни месото, така че да се получи сравнително приличен правоъгълник. Тоест, не е трудно, а е по-внимателната част от приготвянето на рулото.
Оттук нататък е лесното. Осолих си вътрешната страна, наръсих с черен пипер и много малко розмарин. Той е силна подправка и аз внимавам с него, защото не харесвам, когато преобладава и се налага над другите ароматики. Подредих бекона върху месото и навих на руло. Стегнах го с конец и то какъв! Нямам от този дебел памучен конец, който ползват истинските готвачи. Проблемът бе решен със заместител, който таткото измъкна от рибарския си шкаф, но в списъка с неща „Да си купя“ влезе този дебел конец. Хайде, помагайте и кажете къде го продават това чудо?
След овързването следва ароматизацията. Обтриване от външната страна с всички подправки: сол, черен и червен пипер, чубрица, и мъъъъничко розмарин (дафиновия лист е за по-късно). Чувам по телевизиите, че на това му казват „сухо мариноване“. Е, добре. Така да е. Значи съм го мариновала сухо. Оставих го, наметнато с парче форио, да постои час-два. Преди да го сложа да се пече го запържих по минута от всяка страна. Изглежда трудно да се запържи такова голямо парче месо, но не е никакъв проблем.
Накрая налях течностите в тавата и пуснах двете дафинови листа. Знам го правилото за печене на месо – около 30 минути на килограм, НО! Първо, не обичам розово-кървави меса в чинията си. Второ, искам да ми е крехко и сочно, а 30 минути са твърде малко.
Завито под фолио го изпекох по следната схема:
45 минути на 200 градуса под фолио
1 час и половина на 160 градуса под фолио. Тази температура е ниска, но според мен, големи парчета месо наистина трябва да се изпичат на по-ниска температура, но за повече време.
30 минути без фолио, но с поливанена месото, за да се получи коричка.
В крайна сметка имам сочно, крехко и добре изпечено месо, което си е поело всички аромати от подправките при печенето. Сервирах на порции, залято с гъбен сос. И червено вино, разбира се! 🙂
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
7 коментара
Страхотна рецепта и добре обяснен технологичния процес на запичане…точно това обяснение ми е липсвало, благодаря!
Благодрая, ще опитам, имам голямо парче плешка, дано да стане. Но ще го пълня и с манатарки, и с варени моркови, малко грахче, малко кашкавал (като вретено). Колкото до конеца, продава се там, където се продават игли и конци, и се казва „рибарско тире“. Продава се и на кълбенца, и на чилета.
Татяна,
ще стане прекрасно. Сигурна съм. Особено пък с манатарките…. направо ми се прииска да опитам.
Конец вече имам и като го купувах, взех едно голямо кълбо, че може и до пенсия да откарам с него 🙂
Хубави празници!
Здравейте аз искам да питам бекона пуше ли е или от онзи на лентички
Здравейте, Калина,
всякакъв бекон на ленти ще ви свърши работа.
Здравейте и благодаря за хубавата идея. Разликата е, че аз го направих с диво свинско и затова му сложих и 5/6 зрънца хвойна.
Благодаря ви за доверието! Хвойната е чудесна идея за дивечово месо!