Бобени кюфтета – нещо като бобец, ама не съвсем…

Бобени кюфтета! Дааа. Вегетариански ден… Вървя и питам населението – „Какво да ви сготвя?“ Отговорите варират от „пържоли“ до „боб“… Ясно! Никакъв консенсус, така че ще трябва да взема еднолично решение, в полза на Диктатурата и в разрез с интересите на „демоса“. Така е, мили хора. Времета са едни такива… Революционни.

И като една Райна Княгиня се захващам с непосилната задача да извезам и развея байряка в полза на постната храна. Проведох консултации с няколко революционни комитета (разбирай Гугъл и приятелки), подредих си конците и съдините и се захванах с непосилната задача да сътворя достойно меню за моите домашни комити!

Съвсем в духа на времето, в което живеем – притиснати от всякакви кризи – политически, икономически, социални, морални и какви ли още не.

Кризите са си кризи, лещата си леща, бобецът си е Боб! Но в този си вид, някак по-съвременно изглежда, не е ли така? Не е проста яхнийка. Кюфте е това, ей!

Продуктите за бобени кюфтета:

Панировка:

Още рано-ранила, пила-недопила кафето, сложих бобеца да се вари.  Ясно е, че първата вода я хвърлям. Иначе много ще ми е музикално-симфонична манджата. Оттам нататък бобчето кротко го варих на ниска температура, има-няма 2 часа и половина, че даже три. Хуууубаво да се развари. Прецедих го в гевгира, понамачках надве-натри, и го оставих да си почива, че и аз да полегна по обяд. За красота и против бръчки, както се казва.

Оттам нататък – омесих като кайма. Лучец – наситно и всичките подправки. Не го мачках много. Само колкото да се омесят съставките. Стана една чудесна, гъста каша, в която тук-там има и цели бобчета. Но това ми беше и целта. Не исках да е на пастет, а да се вижда и усеща от какво са тез кюфтенца. След следобедното кафе, овалях всяко кюфтенце в брашно, после в разбити яйца, накрая в галета. Подредих си ги в тавичка едно до друго и ги оставих в хладилника.

Тоя номер с панировката го научих от готвачките в столовата на работа. Гледам ги, че трупат едни купчини с някакви неща… а то – кашкавал пане! Ама те го правят от днес, че за утре. Овалват в панировка и прибират. Тъъъй ли? И как става тая работа? Казаха ми жените, Господ здраве да им дава! И сега като знам, никак не се притеснявам, че нещо щяло да ми се разпадне при пържене. Вярвайте ми – НЕ СЕ РАЗПАДА! Аз толкова кашкавал пане съм остъргала от тигана, дорде ми кажат тия готини мацки от стола какъв е номера… ама всяко нещо си има цаката!

Пържа ги по една минута от всяка страна. Отвън става хрупкава коричка, а вътре е мека бобена паста, в която има скрити и цели бобчета. Направо невероятно и толкова вкусно! Хапнахме ги като едното нищо! Като гладни хъшове! С домашна лютеничка и кисели краставички… малееее! Вкуснотия! И вместо да стоите да четете, отивайте и слагайте бобеца да се вари, та да видите що е то Бобено кюфте! Поднесете с винце и добро настроение!