Еклери

Един от най-емблематичните френски десерти – еклери!!! Леки, пухкави, нежни и прекрасни като шансон. С безгрижна външност и доставящи чувствена наслада, те се нареждат на челно място в класацията за най-известни френски десерти. Въпрос на личен вкус е дали ще поставите кроасаните, мадлените, тарт Татен, суфлето, лава-кейк, или крем Брюле преди тях.

Нищо френско не се приготвя на принципа „бърза храна“. Храната трябва да носи наслада, а не просто да бъде изядена. Четири прости съставки могат да изстрелят човек на осмото небе, при това с финес! „Éclair“ на френски означава „светкавица“ и едно от обясненията за името е лъскавата повърхност на еклерите. Знаете как шоколадът може да блести, нали 🙂 . Ако искате да ви е съвсем френско докато четете – ето тук – ЦЪК – и слушайте един от любимите ми шансони. Ей така – за настроение.

Сега съвсем накратко за разликата между еклерите и профитеролите. Еклерите (на теория) са продълговати, пълнежите могат да са сметана или различни кремове. Пълнят се с пош, тоест не се разрязват, за да бъдат напълнени. Профитеролите са кръгли и (пак на теория) се пълнят със сладолед, а се поднасят с топъл шоколадов сос. Толкова за теорията. В домашната кухня всеки може да си ги прави както иска.

Еклеровото тесто (парено тесто) е особено, защото на практика се вари в момента на замесването. В него няма набухватели, а еклерите бухват заради парата, която се образува при печенето. От парено тесто могат да се правят и други сладкиши (толумбички, дзеполе, чурос, алмойшавена, тортата Париж-Брест), като основните продукти са същите, но има разлики в пропорциите, но за това – друг път. Днес в светлината на прожектора са еклерите!

До ден днешен не съм срещала човек, който да не обича еклери, а ако по някаква случайност, вие сте в тази категория, моля, не ми го казвайте! Дори и аз, заклетият месоядец, обожавам еклери и мога да ги ям по всяко време, без значение дали е сутрин, обед, междинно предиобедно – междинно следобедно или… ами да – среднощно. Ужасно е да знаеш, че има еклери в кухнята, а ти си легнал до спиш!!!

Няколко думи за пареното тесто. Години наред то всяваше ужас в мен и съм изхвърлила не един и два несполучливи опита. До момента, в който всичко си дойде на мястото. Някак си от само себе си. Хванах му цаката ли, какво ли, но имаше един преломен момент, в който успяхме да се разберем с това тесто и да станем приятели.

Преминавам направо към рецептата за еклери стъпка по стъпка и по молба на моя приятелка ще се постаря да опиша всичко възможно най-подробно.

Продуктите за около 30-35 еклера:

• 1 ч. ч. вода (200 мл)
• 100 гр. масло
• 125 г. брашно
• 200 г. яйца (4-5 яйца, в зависимост от размера)

Аз използвам една и съща чаша, с която си отмервам водата и брашното. Слагам маслото и водата на котлона и изчаквам да заври. Брашното се изсипва НАВЕДНЪЖ и се разбърква с шпатула (аз ползвам дървена) докато се обедини и се получи гладко тесто без бучки. За да не се получат бучки, трябва да се бърка по-енергично и чевръсто. Тестото се обединява много бързо, но аз го задържам още минута-две на котлона като продължавам да бъркам, за да може да се сготви брашното. Дърпам настрани и го оставям да се охлади за 15-20 минути.

Добавянето на яйцата е втората стъпка, но преди това ТРЯБВА да се включи фурната, защото еклери се пекат в гореща фурна. Аз предпочитам да добавям яйцата на ръка (ако искате ползвайте миксер, но на ниска скорост). Яйцата се добавят едно по едно и се разбърква докато яйцето се усвои напълно в тестото. В зависимост от размера на яйцата тестото може да поеме 4 или 5. В конкретния случай пое 5, но са домашни и по-дребни от магазинските. Целта е да стане една лепкава, гладка смес, без бучки, но в никакъв случай не трябва да е рядка. Това е най-трудната част от приготвянето на парено тесто (еклерово тесто). Да определиш колко яйца да сложиш. Случвало се е да сложа половин яйце (разбърквам в купичка и сипвам половината), ако преценя, че яйцата са големи.

Прехвърлям готовото тесто в пош и шприцовам еклерите върху хартия за печене. Оставям разстояние, за да могат да се изпекат без да залепват един в друг. Дали ще е с кръгъл или звездовиден накрайник – въпрос на вкус. А при липса на пош, една лъжица ще свърши работа. Ако се образуват остри връхчета, намокрям си пръста и лекичко натискам връхчетата, за да не прегарят при печенето.

Аз не ги мажа отгоре, но доста хора го правят. Казвам го, защото може да се намажат с разбито яйце+1 лъжичка вода. Стават по-лъскави. Както вече казах, фурната трябва да е гореща преди да влязат еклерите в нея. На доста места съм чела, че еклерите се пекат 10-15 минути, след което се отваря вратата на фурната и се подпира с дървена лъжица. При мен този метод води до директно спадане на еклерите и отдавна съм се отказала от този начин на печене. В моята фурна еклерите се изпичат БЕЗ да отварям вратата за около 30 -35 минути. И това е най-важното което трябва да се знае за печенето – в ГОРЕЩА фурна и никакво отваряне на вратата! Аз пека на 200 градуса без вентилатор за 30 минути.

Възможно е да си имате собствена успешна методика. за печене с отваряне или без отваряне на врата, с високи или по-ниски градуси. Ползвайте си я, след като се е доказала и сте й хванали цаката.  Ето това искаме да постигнем. Надут, пухкав еклер, изпечен до златисто.

Вътре са кухи и точно това търсим, а и това е специфичното на пареното тесто – надуването без набухватели.

За пълнежа няма да казвам нищо. Всеки ги харесва различно – със сметана, с крем или с някакъв мус. Ако са за домашна употреба и не ви се занимава да топите шоколад – наръсването с пудра захар ще им придаде приятен вид. Личното ми мнение е, че шоколадът е акцентът, който ви качва в небесата.

Това е. Не е толкова трудно. С или без шоколад, с или без сметана, еклерът ще си остане обожаван десерт винаги и по всяко време!

Течността за еклерите може да е само вода, мляко или смесени вода и мляко. Всеки има предпочитания. Когато се ползва мляко, еклерите стават по….. по-меки, а когато се правят свода, черупката е по-плътна и по-хрупкава. Пробвайте, докато намерите личния си вкус.

  Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!