Звучи ли ви изфърцунено Картофи Дофиноа? Ей сега ще го направя още по-величествено. По определение картофите Дофиноа се изпичат „au gratin“ (гратен) и сега, представете си, че вечерята от постни картофи може да звучи като „Pomme de terre Dauphinoise au gratin“. Какво ще кажете? Не е ли грандиозно? Почти като новогодишните менюта на ресторантите, които се изтрепват да употребяват ей такива фамозни думи.
Сама по себе си рецептата е френска, естествено, то се вижда от името. Може да ги срещнете и като potatoes à la dauphinoise или gratin de pommes à la dauphinoise. Произхода на този вид ястие е от Южна Франция, областта Дофин, откъдето идва и името. Има доста вариации, като основната рецепта е картофи, сметана (crème fraîche), чесън и масло. Аз съм срещала варианти, в които са включени аншоа, яйца, или сирене грюер или пармезан, както и различни подправки.
Това, което отличава картофите Дофиноа (не бива да се бъркат с картофи „Дофин“) от обикновените печени картофи, е че се приготвят при сравнително ниска температура от около 150 градуса за по-дълго време. Ако вече успях да ви объркам понятията с имена като Дофиноа, Дофин, и крем фреш, дайте да изброя продуктите, че да има време да готвим.
И така продуктите:
5-6 големи картофа (които ще дойдат около 700-800 гр.)
2 скилидки чесън
1 глава лук (това го видях от Джейми Оливър)
300 мл. млечна сметана
200 мл. прясно мляко
сол
черен пипер
индийско орехче
2-3 стръкчета мащерка
2 малки дафинови листа
масло за намазване на тавичката (или 3-4 с. л. зехтин)
Приготвянето:
Вече изясних, че основната рецепта е картофи, чесън и сметана, така че може да пропуснете всички останали съставки. Основното при картофи Дофиноа е да се обелят картофите и да се нарежат на много тънки кръгчета (с дебелина на монета). Това става най-добре с ренде. Аз не съм в състояние да нарежа еднакво тънки колелца картофи.
Към тях добавям лука, също нарязан на тънки колелца, и чесъна на тънки филийки. Подправям със сол, черен пипер, индийско орехче и листенцата на мащерката. Разбърквам с ръце, така че подправките да стигнат навсякъде и леко притискам, така че да са плътен слой. Заливам с течността, която трябва да ги покрие.
Сега за печенето. При ниска температура отнема около 1,5 -2 часа. Когато бързам и искам да ускоря готвенето (в разрез с всички теории и правила, но да ме извинява Auguste Escoffier, времето все не стига, че да спазваме всички правила) аз слагам малко по-малко течност, покривам с фолио и ги бутам във фурната на 200 градуса за 30 минути. След това махам фолиото, наръсвам кашкавал или друго сирене (ако имам) и допичам за още 10-ина минути до златиста коричка.
Картофите са идеална гарнитура за печени месца, но и само така да се хапват са си разкошни. Само студено винце им трябва и всичко става много, много изискано и френско!
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!