Пататник

Рецептата за този простичък, но невероятно вкусен пататник, я показа Валентина Кисьова. Една страхотна кулинарка със завидно свежо чувство за хумор, която дълбоко уважавам и от която се уча. Мога много да ви разкажа за нейните кексове, които с вида си ми спират въздуха или за това как се заливах от смях, когато нарече един от чудните си кексове „Квазимодо“…. Представих си как съм седнала в някоя засукана сладкарница и си поръчвам „Квазимодо ала Кисьова“. Тъй като Валя не публикува в блогове, аз ще покажа рецептата й, за да споделя и с вас този пататник, а за „Квазимодо“ ще поговорим пак някой друг път.

Рецептата е от с. Полковник Серафимово, Смолянско. Аз там не съм била, но се поразрових и ето какво открих:

„с. Полковник Серафимово Смолянско – Мемориал на героите от 21-ви Средногорски пехотен полк под командването на полковник Серафимов /Родопската Шипка/ – През 1912 година, когато се освобождава тоя край, начело на войската е карловецът полковник Валентин Серафимов. По време на Балканската война войските на Родопския отряд в устремното си настъпление достигат бързо това място. Насреща обаче бърза към старите граници армията на  Явер паша. Командването преценява, че противникът превъзхожда по брой и въоръжение българските войски и нарежда на отряда да се оттегли на височините северно от тогавашното с. Райково.  Полковникът събира офицерите от полка, чете им заповедта и им казва: „Вие трябва да я изпълните, но аз оставам. Няма да отстъпя тези села в които вчера ме посрещаха като освободител“. Остава целият полк и удържа позицията. После е награден, защото само Родопите са придобивката ни от Балканската война.
През 1932 година правят паметника над селото. Той се строи от две пирамиди. Едната с отсечен връх, но според замисъла и тя трябва да е цяла, но да се построи, когато се обедини България. Събрали камъни и за нея. После камъните изчезнали. И днес обяснението на жителите на Полковник Серафимово е, че България не е обединена, защото някой откраднал камъните.“

4-5 настъргани картофа
1 глава ситно нарязан/настърган/ лук
2 яйца
малко сирене натрошено
2 с. л. галета или брашно
черен пипер, джоджен, чубрица, риган, ситно нарязан магданоз.

В хубаво сгорещен тиган се сипва около 50мл олио и се слага разбърканата смес. Пече се до хубав загар, като котлона се намаля до слаб/иначе прегаря отвън и остава суров отвътре/. Обръща се с помощта на капак или табла и се изпича и от другия край. Слага се в чиния и се настъргва сирене, може и кашкавал. Ето го пататника на Валя Кисьова. Само като го погледнах и започнах да преглъщам.

Аз рядко се разчевръстявам, но след като го видях, се изстрелях към кухнята и след 30 минути вече беше в тигана.

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!