Кременска селска торта
Ааааахххх… тая френска селска торта! Това, което ви предлагам днес не е нито френска, нито селска, но определено е много вкусна торта. Просто е Кременска. А е такава, защото комбинирах три рецепти, за да получа вкуса, който търсех. Вече разказах, как с дъщерята тръгнахме да правим това чудо на тортите и в крайна сметка се оказахме с две торти. Една френска селска и една виолетова, която вече ви показах. Френската я хапнахме с приятели и няма снимка на разреза. Всички казаха, че е много вкусна, но на мен ми дойде твърде сладко.
Но ми трябваше още една торта, която да хапнем с роднините. И тъй като идеята за торта с мед все още ме държеше, захванах се да комбинирам идеята за френската, медовика и една друга торта, чиято рецепта имам от любимата ми готвачка в служебния стол.
Сега, за всички, които искат да пробват френската селска – ето рецептата, която фирма Канея любезно е предоставила във форума на мамите – Френска селска торта на фирма Канея.
Захарта, маслото и меда ги сварих на водна баня до пълното стопяване на захарта. Докато сместта е още топла, добавих яйцата, брашното и содата. Получава се много меко тесто, което се обработва и разточва много лесно. Разточих си кори с дебелина около 4 мм. направо върху хартия за печене и за да са горе- долу еднакви, си ги изрязвах като ползвах дъното на тортена форма. И капак на тенджера да ползвате- ефектът ще е същия. Излязоха 5 кори и малко остатъци от тестото, които изпекох, за да ползвам за декорация, но децата ги изядоха като бисквити. Блатовете пекох в предварително загрята фурна на 200 градуса, един по един, за около 5-6 минути всеки. Излизат едни твърди сухи блатове, но това е и целта.
Сглобяването:
В две отделни купи разбих кремчетата на Йоткер (на пакетчетата пише 250 мл. мляко, но аз сложих по около 200 мл на кремче, за да стои по-стегнато) и заквасена сметана, само разбъркана със захар. И следва голямото цапане и редене: блат (надупчен с вилица и сиропиран със захарен сироп), сладкарски крем, блат, сметана, блат, крем, блат, сметана. Накрая омазах цялата торта с крем и щедро наръсих със смлени орехи. Аз си ги запичам предварително. Повече ми харесва аромата. Ако искате да е по-полезно и здравословно, ползвайте ги сурови, въпреки че на всичката тая захар и сметана… Абе, вие си знаете.
Цялото торте загънах в алуминиево фолио и престоя 24 часа в хладилника. Да, освен, че е малко пипкаво да я приготвиш тая торта, че и я чакаш 24 часа. Но си заслужаваше. След престоя, блатовете са поели от сиропа, омекнали са, носи се аромат на мед и сметана и тортата има точния баланс между сладостта на медните блатове и лекотата на кремовете… Просто разкошност! Ако имате половин свободен дъждовен следобед, в който се чудите как да си уплътните времето – пробвайте го това торте.
