Сладкиш с череши
В сезона на черешите, който тази година се очертава да е много кратък, една идея за сладкиш с череши ми хареса много. Всеки обича хрупкави сладки череши, а и те идват и носят лятната свежест, след като сме изяли тонове ябълки и банани през зимата. Аз ги обичам повече от ягодите, защото са ми хрупкави, сладко-киселички, и….. добре де, ще си го кажа – обичам да стоя на верандата на вилата на майка ми и да изстрелвам костилките с пълна сила. Ще ми кажете, че не ми отива на възрастта, образованието и акъла, обаче не сте прави! Много е весело да се надплюваме с костилки, вярвайте ми! Няма опасност да нацелиш някой невинно преминаващ под градския балкон минувач, нито пък съседите да се развикат, че си напълнил градинката пред входа с костилки.
Аз, всъщност, имам и нови съседи. На има-няма 30 метра от нас построиха огромна кооперация, която ми запуши гледката към парка, но за сметка на това ме превръща в неволен воайор. Преди няколко дни, невинно разхождащият се новодомец по бели гащи почти ми докара инфаркт. То и аз не съм първа хубост, но поне спестявам на съседите дефилета по бельо. Мда…. такива едни градски битовизми и пейзажности…
Връщам се на рецептата, докато не съм се отплеснала в други разсъждения. Идеята видях тук и много се запалих. Проблемът ми е, че напоследък почти нямам време за сложни рецепти, затова взех идеята и направих бърз вариант на тази рецепта. Дължа благодарност на Irma за рецептата и ще си подготвя череши във фризера, за да направя този пай и с лимонов кърд, когато ми се освободи време.
Продуктите:
За тестото:
125 гр. масло (студено и нарязано на кубчета)
100 гр. пудра захар
200 – 250 гр. брашно
1 яйце
1 ванилия
кората на половин лимон
За черешовият топинг
300-400 гр. череши
2/3 ч. ч. захар
кора и сок от половин лимон
30-40 гр. водка
шепа филирани бадеми, запечени на сух тиган
Що се отнася до крема – аз използвах крем от пакетче. Много харесвам точно този крем. Може да се намери в Карфур. Ако няма откъде да намерите такъв крем, направете си домашен крем ванилия.
Замесих тесто, което оставих в хладилника (завито във фолио) за около час. Времето е топло и трябва да се действа бързичко, за да не се „маже“ и да не лепне тестото. За тестото – с ръце претривам брашното (към него е добавена пудрата захар, ванилията и лимоновата кора) и маслото докато стане на трохи. Добавям яйцето и доразмесвам. Ако е много меко, добавям малко брашно, докато се събере и се получи гладко тесто. Ако се втвърди – 1 или 2 с. л. ледено студена вода оправят нещата.
Докато тестото се охлаждаше, почистих черешите от костилките, добавих им захар, сокът и кората от половин лимон и сложих на умерен огън да се сварят лекичко. Когато завряха, добавих водката (но всеки може да добави какъвто му се намира алкохол). Важното е черешите да се разбъркват внимателно, за да запазят целостта си. Когато черешите отпуснаха сока си и омекнаха, ги извадих в купичка, за да не се разваряват. Останалият сироп доварих докато се получи гъстота на сироп, който може да се използва за украса или допълнителна заливка при сервиране.
Оставих ги да се охладят и се върнах към тестото. Разточих на кора с дебелина около 5 мм, така че диаметърът на кората да е по-голям от тавичката. Тестото трябва добре да се притисне към дъното и стените. Не изхвърляйте остатъците. Може да си направите и тарталетки, така и така ще включвате фурната. След като оформих тестото и го надупчих с вилицата, отново го сложих в хладилника да стегне добре.
Сега за печенето. Аз пекох направо, тоест не използвах техниката „сляпо“ печене. При мен се получи съвсем леко свличане по стените, което е обичаен резултат при по-меки маслени теста. Вие решавайте дали ще печете „на сляпо“ или ще омесите мааааалко по-твърдо тесто. Пекох 20 минути на 180 градуса.
Докато основата на сладкиша се печеше, набързичко запекох филираните бадеми в сух тиган. Отнема около минута.
След като изстинаха черешите, кората и бадемите сглобих пайчето. То какво ли сглобяване… Излях крема върху основата, насипах черешите в центъра и наръсих бадемите. Няма как да покажа тарталетките, които станаха много симпатични, но заминаха на секундата. След престой в хладилника, обаче, е още по-вкусно!
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
