Хлебчета кученца и историята на едно кучешко име

Тези хлебчета кученца се мотаят като снимка по целия интернет и въпреки, че аз изпитвам огромен страх от кучета, реших че са много приятна изненада за деца. Ако сте решили да правите питки за хамбургери или хлебчета, нека да е нещо по-весело и забавно!

Имам една мъничка приятелка, която обожавам с цялата си душа и сърце. Отскоро имат куче, което е бебе (но въпреки това е с размера на пони, поне според мен). Кучето, разбира се си има име и както е редно за името на едно куче, вътре има буквата “Р”. Аз, обаче, съм кръстила това куче “Парцал” и от месеци я подучвам, че това е тайното му име (за малко да кажа партизанското, ама върви после обяснявай за партизаните на 6 годишно дете). С нетърпение чакам деня, в който хлапето ще се развика в градинката “Парцал, ела тук!”, а аз ще се заливам от смях. Слава Богу, че майката на тази малка принцеска ми търпи щуротиите и не ми се сърди за екзотичното име, с което наричам домашният им любимец. Трябва да кажа, че Парцал е куче-медалист. Аристократ, така да се каже. С произход и родова линия. Не е някакво си улично превъзходно псе.

И така, като една истинска фея-кръстница, посвещавам днешните хлебчета кученца на този чуден Парцал, който никога няма да разходя, защото ме е страх. Смейте ми се, ама съм голямо шубе. Даже от разни дребосъци ме е страх. Много харесвам едни кученца, дето им слагат панделки. Нямам представа каква порода са. Аха! Йоркширски териер били. Както и да е. Харесвам ги на снимка, на картинка, но въпреки че са джудженца в сравнение с моя приятел Парцал, пак ме е страх.

Хубавото на тези снимки, които обикалят из интернет е, че дават идеи и човек няма нужда да се мори и да ги измисля сам. Лошото е, че почти никога не вървят с рецепта. За по-неопитни кулинари, веднага изниква въпросът – Това е много хубаво, ама как се прави?

Аз ще ви дам моята опростена версия, въпреки че съм убедена, че ще се получат и с друг вид тесто. Тръгвайки от факта, че са хлебчета за сандвичи, реших, че ще ги направя от най-обикновеното и простичко тесто за хляб или фокача. Аз направих малко количество, колкото за забавление и от количеството излязоха 7 хлебчета-кученца. Смешното е, че дори моите вече пораснали деца ги “налазиха” (цитирам тях) с огромно удоволствие.

Продуктите:

• 500 гр. брашно
• 1 пак суха мая (7 гр.) или половин кубче жива мая
• 1 ч. л. сол
• 3 с. л. олио
• 250 мл. топла вода
• маслини

Приготвянето:

В приготвянето няма нищо по-особено. Замесих тестото, оставих го да втаса докато удвои обема си. Премесих го, но не набрашних плота а си намазах ръцете с олио, за да не ми лепне.

Разделих тестото на горе-долу еднакви топки и оформих като хлебчета. Подредих в тавата и направих прорезите с най-обикновен нож.

Най-трудната част дойде с маслините. Голям зор докато ги подбера горе-долу еднакви. Голамо търкаляне падна и голямо избиране. Те пък всичките бяха със собствено мнение и размер, пустите им маслини!!! Важно е да кажа, че ги подсуших с кухненска хартия, за да няма влага. Влагата не е приятел на тестото. Когато поставяте маслините, натиснете добре в тестото, защото при втасването то ще се надуе, и очите на кученцата ще изскочат, а опулени кученца няма да са толкова приятна гледка.

След като успешно преборих предизвикателството с маслините, оставих оформените хлебчета кученца да втасат втори път за около 40 минути. През това време подгрях фурната на 180 градуса. Пекох ги 35 минути.

Не стига, че са симпатяги, ами и топлички и ароматни…. Голяма забава!

 Тези хлебчета кученца могат да се направят и от пълнозърнесто брашно, а ще са много подходящи за детски рожденни дни и изобщо за детски празници. Размерът им също може да е различен. Има по магазините едни бебета кренвирши, които ще са страхотни за по-дребен размер кученца.

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!