Джолан на фурна с чесън и вино

В тия студени дни се връщам към по-зимните манджи. Не ми е вече бирено, че ми замръзват краката. Не знам къде е циганското лято тая година, но няма как – ще плашим студа с червено вино и силни мръвки! Показвала съм нееднократно любимата на семейството рецепта за джолан с богат сос, но днешният вариант е джолан на фурна с чесън и вино!

Опитвали ли сте бавно изпечен чесън, който е станал като кашичка вътре в скилидките. Ама много е вкусно, казвам ви!

Изобщо не бива да се притеснявате от количеството на чесъна в ястието. Заради бавното и продължително печене, чесъна има прекрасен аромат, който се смесва с виното и подправките и в края на готвенето се получава забележителен сос, с който да полеете джоланчето. Дори да нямате никаква друга гарнитура, това сосче е напълно достатъчно.

Джолан на фурна не е бързо ястие. Иска си време. Не е като да се прибереш от работа и да метнеш нещо набързичко. Тябва да го поухажваш, да не го юркаш, а и после като го хапваш – да е с винце, с чушленце… Както се казва и отвътре да се сгрееш, и очите и душата да си напълниш!

Без повече приказки – ето ги продуктите:

• 2 свински джолана (задни)
• 2 големи глави чесън (3 малки) необелен
• 250 мл. вино (бяло или червено)
• 100 мл. вода
• сол, смлян черен пипер, червен пипер, чубрица, 10-ина зърна черен пипер, пуснати в тавата
• 1 с. л. масло

Приготвянето:

Осолявам и подправям месото със солта, черния и червения пипер и чубрицата. Слагам в тавата, наливам виното, водата, маслото, зърната черен пипер и добавям чесъна. Не беля люспите. Те са много важни при печенето на чесъна, защото той се задушава вътре в собствената си обвивка. После като го натиснете с вилицата, ще излезе от скилидката и ще е много вкусен. Ще се повторя, но голямото количество чесън не бива да ви притеснява.  Освен лъжицата масло (която може да се замени и с малко олио) не слагам друга мазнина. Месото ще отпусне достатъчно докато се пече. По желание може да пуснете един дафинов лист или три-четири листа салвия. Ако количеството течност ви се струва малко, долейте си по ваша преценка. Аз гледам общото количество течност да не надвишава 1 пръст.

Завивам тавата с алуминиево фолио и оттук нататък фурната върши цялата работа. Пека 1 час на 180 градуса, още 2 часа на 160 градуса. Махам фолиото и ако ще се добавят зеленчуци – сега е момента. Аз добавих моркови и манатарки. Гъбите ми са от фризера и напълно готови за консумация, но целта е да си отпуснат аромата в соса. Отварям скоба, за да кажа, че ако имате пресни гъби, пръжнете ги леко в тиганче преди да ги добавите към джоланите.

След като добавя зеленчуците, пека още 45 минути на 160 градуса, но държа фолиото върху месото и зеленчуците, за да могат и те да се задушат. Накрая махам фолиото  и запичам за още 15-20 минути само за външен вид, но поливам месото със соса, за да не изсъхва. Въпреки, че вкусната миризма на печено се разнася още на втория час, налага се да сме търпеливи. Заслужава си изчакването. Това ястие може да се приготви и в гювеч, но моят гювеч не побира два джолана. Ще трябва да си купя нов, от тия по-разлятите.

Оттук нататък – всичко е ясно. Дали семейно-интимно или с компания верни другари – вие решавате как ще си го хапнете! 🙂

   Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!