Свински джолани с богат сос

Тези свински джолани с богат сос са взаимствани от Бон Апети,  а аз съвсем мъничко променям рецептата, но тя много трайно се настани у нас и когато стане въпрос за джолан, тя е първа в класацията. Беше единодушно предпочетена и за Коледа, вместо пуйка, пържоли или каквото и да е друго. И преди сме готвили джолани, но не точно по този начин.

Сега бавното готвене започва да си връща популярността, за моя голяма радост. В кулинарните речници влязоха думи като „слоу кукър“, „крок пот“, които са модерен вариант на бавното и дълго готвене в гювеч.

Аз самата, като всички, често си храня семейството с аламинути или ястия, които отнемат сравнително малко време. Пишейки сега се размислих колко точно време отделям за приготвянето на тези джолани и смело мога да кажа, че не е повече, отколкото за други ястия, а дори е по-малко.

Да, тези джолани с богат сос се готвят 4 часа, но реалното време, в което аз се занимавам с тях е 20-ина минути. Останалото е работа на печката. За сметка на това, вече няколко пъти всички питат за допълнително сос, а не за месо! 🙂

Продуктите за свински джолани с богат сос:

2 задни свински джолана (имат повече мръвка)
1 голяма или 2 по-малки глави лук
2 скилидки чесън
1-2 морковчета
4-5 картофа, нарязани на кръгчета
200 гр. печурки
100 гр. бекон
200 мл бяло вино
1.5 л пилешки бульон
4-5 с. л. зехтин (олио)
сол, пипер на вкус
1 ч. л. червен пипер
2 щипки дивисил

Що се отнася до приготвянето, аз се отклонявам малко от указанията в оригиналната рецепта. Ще опиша моя начин, а вие можете да се водите по телевизионния вариант, ако ви се стори по-лесен.

Запържвам джоланите от всяка страна, направо в тенджерата, в която ги готвя. Посолявам мъничко и добавям черен пипер. Наливам бульона (или вода, към която добавям кубче бульон). Похлупвам  и слагам във фурната за 3 часа на 180 градуса. Аз имам тенджера, която е  термоустойчива, но ако нямате – гювечът ще свърши същата работа. След три часа, джоланчетата са готови и направо се разпадат.  Изваждам в тавичка да поизстинат и да мога да обезкостя месото.

Всички зарзавати плюс бекона (без картофите) запържвам, наливам им винцето и след като се изпари, дърпам от котлона и оставям да си чакат реда да бъдат добавени в бульона. След като извадя месото слагам всички зеленчуци, картофите, подправките, без да отделям от бульона, а прехвърлям тенджерата върху котлон, където я оставям да ври кротичко за още 1 час.  30-ина минути преди това връщам обезкостеното месо в тенджерата и всичко заедно къкри и си смесва вкусовете и изобщо става една магическа работа. Картофите се поразваряват, течността извира и сосът става гъст и много вкусен.

За мен щипката магийка е именно дивисилът. Тази подправка толкова много върви на тази манджица, че аз не мога да си представя да ръсна нещо друго. Всеки си има вкус разбира се, но аз, винаги и по всяко време ще защитавам тази чудна ароматна тревица, която, според скромното ми мнение е точната подправка за тази рецепта. Сега, в задаващите се зимни дни, гозбицата е особено актуална, а в комбинация с червено вино е нещо което трябва да си случите в някоя мразовита съботна вечер!

И за финал на тази рецепта, най-вярното обобщение в две изречения, направено от дружката ми Силвана – „С червено вино се опих и стана тя, каквато стана… Обаче, искам да се знай, виновен е джолана!“
Нищо повече не мога да добавя, освен ..

   Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!