Свински джолан на фурна с бира и салвия
Идеята за свински джолан на фурна с бира и салвия се роди спонтанно, заради една забравена бира в камерата на хладилника. След размразяването тя ставаше само за сос. Таткото доставчик ми закупи едни чудесни свински джоланчета и така оползотворих биричката (признавам си – досвидя ми се да я хвърля), яденето се готвеше само, а на мен ми отне общо 15 минути подготовка!
Вече съм описвала любимата ни рецепта за свински джолан, но когато си готвил едно нещо 15 пъти по един и същи начин, просто ти писва. Заради лавината от всевъзможни времепогълтащи задачки и ангажиментчета, ми трябваше нещо, което да се готви само, да не ми отнема никакво време и да е вкусно.
Основното правило за свинските джоланчета е ясно на всички – бавно и продължително готвене, до степен месото да се крепи на кокала само по силата на навика. Особено е подходящо като меню за гости, защото на практика не изисква внимание, оправя се самостоятелно и най-важното – впечатляващо вкусно е.
Лично за мен, най-интересното е, че по някаква кулинарно-химично-научна причина, картофките, които добавих към джоланите нямаха леко горчивия вкус, който понякога се появява, когато се пекат в бира.
Ето продуктите:
2 свински джолана
(задни, по възможност)
4-5 листа салвия
2 дафинови листа
10-зърна черен пипер
300-350 мл. бира (моята е светла)
сол, червен пипер
4-5 картофа (в случая са пресни)
2-3 глави стар лук
2-3 скилидки чесън
Приготвянето:
Посолените и поръсени с червен пипер свински джолани заминаха във фурната в компанията на бирата, салвията, дафиновите листа и черния пипер. Завих ги с фолио и пекох 1 час на 200 градуса, след което намалих на 170 градуса и пекох още час. Не сложих никаква мазнина, защото месото си има достатъчно, но по ваша преценка – сложете, ако смятате, че има нужда.
След два часа нещата изглеждаха така. Добавих картофите, лука, нарязан на половинки и скилидките чесън (цели). Ръснах солчица и червен пипер на зеленчуците и върнах във фурната. Покрих с фолио само месото, за да не прегаря. Пекох още около час и половина на 170-180 градуса. Бих сложила и моркови, но нямах налични. Ако ви се намират, не се колебайте. Сложете и морковчета. Те са чудесно допълнение към печения джолан.
За последните 20-ина минути от печенето, махнах фолиото от месото, за да се запече и да има тази златиста коричка. Ако фурната ви е силна и течността изври, долейте водичка, или вино, или още малко бира.
Подправките правят нещо магическо. Смесването на ароматите на салвия, дафинов лист, чесън…. абе, страхотна работа! Месото е крехко, сочно и е поело от подправките, като в същото време е запазило и вкуса си.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
изглежда много вкусно
Направих го за гости. Облизаха си пръстите. Много добре се получи. Пекох 1 час повече за всеки случай и стана много крехко.
По-важно е, че сте доволни! 🙂
Следя рецептите :))))
Аз следя рецептите .
До сега само зеле правих и стана много добре:)
Радвам се, че следите рецептите, Ясен!
Зелето си е класика! Опитайте и тази рецепта. 🙂
Весели празници!
Пробвах я . Вече 3 пъти си го правя