Освен че са много симпатични, тези солени кифлички с шунка са идеални за разнасяне насам-натам. На плажа, да речем. Нали знаете как в момента, в който излязат от водата, децата са ужасяващо, нетърпимо и нетърпеливо гладни!
Или пък тръгваме на път и отново – в момента, в който колата подмине табелата на Бургас, настава повсеместен глад.
Същото може да се случи, ако тръгнете да покорявате Рилските езера, да речем. От опит знам, че трябва да се носи солидно количество храна и вода, особено ако има деца. Миналата година драпахме из баирите с 4-5 дечурлига и все си мисля, че ако бяхме в компанията на прегладнели дракони, по-малко храна щеше да отиде. То не беше спиране на всеки трети камък, ту за вода, ту за нещо за ядене, айде сега пък да почиваме…
Да не споменавам любимият ми въпрос, от който мога да изпадна в гърчове – „Какво има за закуска?“. Та тези солени кифлички решават повечето от проблемите с изхранването на населението.
Честно ви казвам, в момента, пишейки, наблюдавам как порасналият ми син изискано и възможно най-културно, нагъва кифлички на кухненския плот, което ми припомня да спомена, че солените кифлички са перфектни за следобедна закуска и всякакви междинни хапвания. Само дето вестник не си е постелил, ама майка му не го е научила, а и нали няма казарма… откъде ще знае той тия класики на развития социализъм!
Ясно е вече, че кифличките са спасение и решение за всякакви ситуации и запълване на стомашни кухини с размера на озоновата дупка!
Ето ги продуктите:
- 500-600 гр. брашно
- 1 с. л. захар
- 1 с. л. сол
- 1 яйце за тестото + 1 жълтък за намазване
- 1 пак. суха мая (7 гр)
- 250 мл. прясно мляко
- 50 мл. топла вода
- 100 -ина грама меко масло за намазване (или маргарин)
Приготвянето:
От продуктите (без жълтъка за намазване и маслото) замесвам меко, еластично тесто. Оставям го да втаса за около час и половина. Премесвам го и разделям на 5 топки. Може и на 6 или 7 топки да се раздели. Когато бързам, обаче – 5 топки и толкова!
Всяка топка разточвам върху набрашнена повърхност, намазвам с масло и върху нея слагам следващата. Пак намазвам и така до последната, която НЕ се маже. Цялата тази купчинка отново разточвам на голям кръг. Тестото е много меко и чудесно се поддава на разточване.
Нарязвам тестото за кифлички. Сега – трябва да кажа, че големината и бройката на кифличките зависят от това на колко парчета ще се разреже тестото. Нека са поне 16, а още по добре да са 32. Когато са тънки лентите, кифличките стават като малки бомбички. При 16 парчета си стават обикновени кифлички.
За да демонстрирам нагледно разликата – направих една по-голяма кифличка. При нарязване на 16 парчета може да се сложи плънка от яйце и сирене или нещо друго и тя ще си остане вътре. Добре, достатъчно обяснявах за нарязването и размерите. Оттук нататък всеки да реже както иска.
Навивам кифличките, а през това време вкючвам фурната да загрее на 200 градуса. Докато ги навия всичките, докато разчистя плота и ги намажа отгоре, фурната е вече загрята.
Печенето е за около 15-20 минути на 200 градуса, но всеки си знае печката. Излизат златисти, с разкошна хрупкава коричка, а отвътре са мекички и ароматизират цялата къща на масло и прясно изпечени закуски. Не препоръчвам никакво въздържание! Яжте ги топли! Ако изстинат – мушкайте в торбата и носете на плажа. Там няма значение топли ли са или вече изстинали :).
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
4 коментара
Чудесни кифлички и сигурно много вкусни. Благодаря са хубавите рецепти.Прекрасен ден!
Благодаря за чудесните рецепти. Но да допълня, че много съм пътувала и вестникът в никакъв случай не е класика само при развития социализъм.
Веси,
вестникът е нещо като „ever green“. 🙂
Много полезно приспособление за всякакви битови нужди 🙂
Отлична рецепта!Пробвала съм различни рецепти за кифлички, но тази определено е най-добрата!Благодаря! 🙂