Торта „Пъдпъдъче яйце“

Една от най-веселите торти, които съм правила. Торта „Пъдпъдъче яйце“. Като погледнеш – торта като торта. Но Великден е празникът, който за мен е свързан с цветя, слънце и много усмивки. Борбата с яйцата, лицата на децата и вълнението около това чие яйце ще е борец… Едни такива фамилности, но пък точно те правят празниците толкова прекрасни.

Сред лавината от козунаци, тази торта ми създаде настроение. Направих я, тръгвайки на гости на стари и обичани приятели точно преди празниците и ми се искаше да е по-тематична, по-…. Великденска. За село Китка, Варненско и друг път съм разказвала. Свежо раззеленена гора, изобилие от люляк, редици с цъфнали лалета по дворовете – то душата му се отваря на човек!

Сега за тортата. Ще започна с това, че тя търпи всевъзможни вариации. Дали ще са две, три или повече платки, дали ще е маслен, сметанов, или някакъв друг крем – всеки може да реши за себе си. Аз я направих с вертикални платки. Този вид на подреждане на тортата глътна двойно повече материал, отколкото обикновена торта с хоризонтални платки, но пък нали е за празник? Изпекох 2 пандишпанови блата, като за пандишпаново руло.

Продуктите за 1 блат (ще ви трябват 2):

4 яйца
4 с. л. захар
4 с. л. (с връх) брашно
щипка сол
1 ч. л. ванилов екстракт

За крем:

600 мл. млечна сметана
сладко от боровинки, малини, ягоди, праскови – каквото имате и обичате

За пъдпъдъчи шарки

1 с. л. какао
1 с. л. вода

Разбивам белтъците, към които добавих щипката сол и 2 с. л. захар до твърд сняг. В отделна купа разбих жълтъците и останалата захар, докато утроят обема си и стане пухкав, бледо-жълт крем. Много внимателно и бавно смесвам белтъци и жълтъци. Бърках с телта и добавих брашното и ванилията лъжица по лъжица. Пекох в тавата на фурната (тя е най-голямата, която имам) 20 минути в предварително загрята фурна на 180 градуса върху хартия за печене. Веднага след изваждането от фурната, обръщам върху кърпа и махам хартията. Нарязах на ленти с височина 8 сантиметра.

Тъй като пандишпана е доста сух, аз сиропирах лентите с мляко, но не повече от 3-4 с. л., за да не стане прекалено мек и да се разпадне. Все пак той ще си дръпне влага и от крема. Може да се сиропират с компот, капучино, захарен сироп – каквото имате. Сметаната разбих с 5 с. л. захар. Всяка лента намазах със сладко, а после с разбита сметана. Навивам ги, като внимавам да не се застъпват, а да са прилепнали една до друга на местата на свързването. Аз използвах 5 ленти, а от последната, която ми остана направих едно мъничко руло.

Сметаната, която бях предвидила за „обличане“ на тортата, оцветих с няколко капки сладкарска боя до нежно зелено. Търпеше и още малко подсилване на цвета, но като се знам как понякога ми трепва ръката, можеше да издокарам яркозелена торта, която да прилича на Шрек с варицела. Следва най-веселата част. Най-искрено ви съветвам да я направите скришно от децата, защото е голямо цапане, но пък е толкова забавно. Разтворих какао във вода и с една четка пръсках по тортата. При това от разстояние. Добре е да се подсигурите и да постелите вестници наоколо, защото пръските попадат навсякъде. За да са възможно най-естествени пръските, пръстите ще помогнат. Топвам четката в какаото и от 15-20 сантиметра разстояние прокарвам пръст и изстрелвам какаото. Ако не уцелите… е, просто ще изпоцапате. Голяма работа!

За финал, разтопих 3-4 парченца шоколад, които излях в намаслена хартийка за мъфини. Оставих я в хладилника да стегне и така тя се превърна в кошничка за яйчица. Тортичката благополучно пропътува разстоянието до къщата на приятелите ни, въпреки, че се наложи да я държа в ръце, заради отказа на сладкарския магазин до нас да ми продаде кутия за торта. Поядосах се, но пък твърдо бях решила, че няма да им позволя да ми помрачат настроението. Добре, че пътят до Китка е 100-ина километра. Виж, ако бяхме тръгнали за Банско или Видин…

     Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!