Сандвич с краставица и следобеден чай по английски

В периода, когато сме обзети от предпразнична треска, обмисляме подаръците за близки и приятели, чудим се какво да е менюто ни, ще ви поканя да поседнете и да изпиете чаша чай с мен, но… по английски маниер. Да, традиции, традиции – опитваме се да ги спазваме, променяме ги, отричаме ги дори, но те продължават да съществуват и независимо дали го признаваме или не – рано или късно стават част от нас. Традицията и ритуалите в английският следобен чай сигурно могат да съперничат на японските чаени церемонии. Да, японските са доста по-древни, но и британците имат чаен етикет, норми и правила, при това доста строги.

Заслугата за създаването на този обичай се приписва на Ана, седма херцогиня на Бедфорд. Но тя го е измислила по съвсем прозаична причина – просто е била гладна. Времетраенето между обяда и вечерята, която традиционно се е поднасяла в 8 часа е доста голямо, а херцогините имат навика да похапват изискано. Така че, горката Ана се принудила да поръчва да сервират в стаята й чай, хляб и масло, за да издържи до вечерята. Херцогиня или не – когато си гладен, една филия с масло изглежда по-примамлива от обещанието за осем степенно меню за вечеря! С времето Ана започнала да кани и приятелки на чай и така се създала една нова традиция, която британците прегърнали с радост. В началото, когато възниква традицията да се пие следобеден чай, той се е сервирал най-вече в домашна обствановка. Но популярността на топлата чаша чай в компанията на приятелки и безобидни клюки набира скорост и много бързо се появяват чаени партита, изискани заведения за чай и т.н.

Традиционно със следобедния чай се сервират с малки сандвичи с пълнеж от краставица, сьомга и яйца с кресон.  Доста по късно се появяват кифличките (scones, или скони), поднесени със сладко и сметана и всички други видове сладкиши, които в момента се смятат за традиционни и задължителни за следобния чай. Съвсем набързичко ще спомена, че следобедният чай (който се нарича и  „low tea“ заради това, че по традиция се поднася в гостната на ниска маса) се е сервирал между 16 и 17 часа следобяд и с годините, в зависимост от допълненията, сервирани към чая, има няколко категории.

Днес ще ви сервирам чай и сандвичи с краставица. Да се направи прост сандвич понякога се оказва доста сложно. Всъщност “светата троица” в съставките – хляб, масло и краставица е толкова класическа, че ако някой някога ви каже, че има други варианти, бъдете сигурни, че ви е взел на подбив. Сандвича с краставица си е сандвич с краставица и толкова!

Спомням си моите първи сандвичи с краставица, които приготвих преди години за едно пътуване с колата. Ентусиазирано, но прилежно си ги надиплих, загънах отделно в ярко сини салфетки и когато отворихме кутията …… ами имахме ярко сини филии, боядисани от салфетките, които пък бяха добре накиснати от влагата на краставиците. Падна един смях, едно чудо, но сандвичи не ядохме. Впоследствие научих тайната на тия сандвичи и сега ще я споделя с вас. То не е толкова тайна де, а най-елементарна проста логика.

Съставките за сандвич с краставица:

Хляб за сандвичи
краставица
безсолно масло
бял пипер (или черен) по желание

Най-важното е нарязването на краставицата. Тя трябва да е обелена, разбира се, и нарязана на тънки кръгчета. Ако имате ренде – ползвайте него. Ако не – гледайте ножът ви да е достатъчно остър. Посолете парчетата и ги оставете за 10-ина минути настрани, за да се отдели част от водата на краставицата.

Резенчетата се подсушават с домакинска хартия и едва тогава се подреждат (като леко се застъпват) върху хляба. Хлябът е намазан с масло. Равномерно и открай до край.  Не трябва да е джаста-праста намазването, така че нека не ви се свиди маслото.

След като са подредени краставиците, се наръсва пипера. Да, да – върху краставиците, а не върху маслото. Поставя се и втората филия (с маслото надолу 🙂 и се изрязват корите. Отново казвам, че ножът трябва да е остър. Ако не е – сандвичите ще станат “наръфани” и изобщо цялата изисканост ще замине на… кино. (Друго ми дойде на устата да кажа, но вие ще се сетите).

Сега – тук идва един от най-дискутираните моменти – как се нарязва сандвичът? На триъгълни парченца или на правоъгълничета? Класиката казва – на равни правоъгълници (fingers). Но в интернет ще видите и триъгълници и квадратчета. Така че – нарежете ги, както ви харесва, но имайте предвид, че трябва да е лесно за отхапване. Целта е да получите лек и приятен сандвич, който да може изискано да похапнете, докато обсъждате новата прическа на съседката от третия етаж със стопанката на имението от шестия етаж.

Утре ще ви приготвя класически скони и ще ви разкажа още някои забавни неща за английският следобеден чай.

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!