Класически скони (scones)

Английският следобеден чай, освен че е традиция, е цял ритуал! Вече ви разказах как и защо се е появил, похапнахме сандвич с краставица, а днес е ред на класически скони (scones). Като всяко нещо с дълга история, англичаните са превърнали пиенето на чай в изкуство и са довели изискаността до съвършенство. Може би не сте чували за “Tea Etiquette”, но той си съществува. Друг е въпроса колко и как се спазва в днешно време. За пиенето на чай ще ви говоря още, най-малкото защото съм страстен почитател на тази напитка – за някои полезна, за други вкусна, а за трети – начин на живот. Днес ще ви предложа класически скони (scones) и ще ви разкажа още малко за тази чудна традиция – следобедният чай, в която всяко нещо има значение и особен смисъл. Едно от тях са салфетките.

Според протокола, салфетките имат само едно единствено правилно място – от лявата страна са седящия. Поставена вляво, салфетката трябва да е сгъната, ръбчето да сочи наляво, а отворените краища надясно. Не, няма изключения. Независимо дали салфетката е квадратна, триъгълна, правоъгълна или с друга някаква форма. Това, мили дами, е протокол. Няма място за творчество и фантазия. Строгият протокол абсолютно не допуска салфетки да се поставят в чаши (което е явление в някои наши заведения) или в чинията. Салфетката се поставя върху коленете и остава там докато не станете от масата. Добре е да се знае, че ако се наложи да станете от масата по време на хранене НИКОГА не трябва да оставяте салфетката си на стола. В края на чая, сгънатата салфетка, поставена вляво, при ставане от масата, е знак за вашата домакиня, че бихте искали отново да ви поканят. Така че – внимавайте къде оставяте салфетката :).

Как се сервират сандвичи и сладки с чая? Ах, да! И за това си има правила. Тия англичани!!! Вече споменах, че чаят се сервира на малки масички и поради липса на място се е наложило вертикалното сервиране. Знаете ги тези красиви подноси на три нива. Но може би не знаете как се подреждат нивата. На горния ред се сервират кифличките, в средата сандвичите, а на долния ред – сладкишите. В допълнение на всичко това има правила за приборите и тяхното ползване, за щипките за захар, за това колко да се напълни чашата за чай, за това как се яде кифличка – ноооо, сега ще направим традиционни кифлички за чай!

Традиционните английски кифлички (scones, скони), поднасяни със следобедния чай, могат да са най-различни (обикновено с някакъв плод или с извара в съставките). Аз ще покажа рецепта за чисти скони, към която могат да се добавят и плодове. Също както при чая, за да се направят идеални кифлички си има процедура, стандарт и етикет при хапването им. Що се отнася до етикета, само ще вметна, че никак не е прието кифличката да се разрязва през средата, независимо, че е много удобно и разпространено. Протоколът повелява да отчупим парче от кифличката с големина на хапка, да му добавим сметана и сладко и да хапнем наведнъж. Гризкането на кифличка е абсолютно немислимо и по никакъв начин не се допуска.

Що се отнася до рецептата и съставките, ако си нямате английска баба, която да ви я каже, ще се наложи да се лутате из океана от рецепти в интернет. Ще срещнете варианти с бакпулвер, със сода бикарбонат, с брашно, в което има набухвател или пък комбинация от тези трите. Твърди се, че в традиционната рецепта се използва мас, а не масло, а захарта изобщо липсва като съставка. Но нека не сме крайни традиционалисти. Някои от нас са лишени от удоволствието да имат на разположение “clotted cream” (гъста сметана) с която да облажат кифличките и затова в рецептата ще си ползваме масло, че и захарчица.

Продуктите за класически скони:

2 ч. ч. брашно
1 равна с. л . сода бикарбонат (ако не понасяте лекия аромат на сода, заменете с бакпулвер)
1 ч. л. сол
75 гр. студено масло на кубчета (или четвърт пакетче от опаковка 250 гр.)
2 с. л. пудра захар
1 яйце – разбито
150 мл. мътеница или прясно мляко

Брашното, содата и солта се смесват в купа, добавя се маслото и с ръце се размесва докато заприлича на хлебни трохи. Добавя се захарта и се разбърква добре. От разбитото яйце се отделя около 1/3 за намазване на кифличките преди печене, а останалото се добавя към мътеницата. Течността се налива при тестото и се разбърква до получаване на влажно тесто.

Изсипва се на набрашнена повърхност и се омесва лекичко докато се събере на топка.  Тестото е доста меко – умишлено боцнах с пръста, за да се вижда, че трябва да е податливо, без да оказва никаква съпротива.

Разточва се на кора с дебелина около 1.5-2 см. Изрязват се кръгли кифлички с диаметър около 5-6 см. Подреждат се върху хартия за печене и се намазват с отделеното яйце към което се добавя 1 с.л. мътеница (мляко). Аз обичайно намазвам само с яйце, защото ми харесва, че стават по-златисти.

Пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса за 10-12 минути. Оставят се 10-ина минути да се охладят и се сервират топли, но не горещи!

Ако към тестото добавите шепа сушени боровинки – ще получите друга английска класика – скони с червени боровинки. Можете да добавяте стафиди, сушени череши или каквото обичате.

Ето още няколко от правилата, които може да ви се сторят забавни, но ако искате да изпиете чаша чай и да го направите със стил, може и да са ви полезни. Аз ще ги посъкратя, защото малцина от нас някога ще бъдат поканени в Бъкингамския дворец на чай, а ако пък се наложи да разквасим устни в компанията на Английската кралица… тогава ще му мислим повече!

Как се държи чаша за чай?

Правилният начин да се държи чаената чаша, е да се хване за дръжката, като малкият пръст се повдига за баланс. Ако, обаче, чаят е сервиран в чаша без дръжка, трябва внимателно да се прихване с палец и пръсти, като отново кутрето се повдига за баланс, но не чак да стърчи така че да бръкнете в окото на съседа си. Абсолютно по никакъв повод чашата с чай не се размахва във въздуха. Ако не се отпива в момента, тя трябва да стои върху чинийката. Колкото и помпозно и префърцунено да звучи за модерните хора повдигането на кутрето, то си има съвсем разумно и логично обяснение. Чашите за чай са се произвеждали без дръжки до около 1700-ната година. Едва тогава Майсенската компания за порцелан въвежда дръжките, които стават традиционни. Така че повдигането на кутренцето при отпиването от чашата с чай не е никаква изфинена преструвка, а само и единствено начин да не се залее чаепиещият!

Чаената лъжичка.

Не разбърквайте чая си с кръгови движения. Чаят се разбърква като поставите лъжичката в положение “6 часа” и плавно и внимателно придвижвате към позиция “12 часа“. Никога не оставяйте лъжичката вътре в чашата докато пиете чай. Ако не я ползвате, внимателно я поставете отстрани на чинийката. Мда…  сигурно познавате хора, които разбърквайки чая си смятат, че лъжичката трябва да тропа по стените на чашата и всички на етажа да разберат с какво се занимават. А торнадото, което се завихря вътре в чашата обикновено прелива и навън :).

Как се сервира чай?

Чаят се сервира с мляко, а не със сметана. Сметаната е твърде тежка и подтиска вкуса на чая. Обичайно млякото се добавя след като чаят е налят в чашата. Ако към чая са сервирани лимони, добавете ги с отделна виличка. Никога не смесвайте лимон и мляко, защото киселината на лимона пресича млякото.

Когато пиете чай:

Никога не ползвайте чая за да прокарате хапката в устата си. Отпивайте, но не сърбайте. Винаги преглъщайте чая преди да опитате от храната. Не пушете, когато пиете чай. Освен съображенията за здравословност, димът се абсорбира от чая и разваля аромата му.

Ако сте изчели всичко това и сте се забавлявали, направете си чаша чай, и се дръжте като херцогини. Забавно е! 🙂

 Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!