Кексчета розово кадифе
Идеята за кексчета Розово кадифе се зароди, когато получих поканата за тържеството по случай рожденния ден на една красива госпожица, която навърши 16 години. Червеното кадифе отдавна е навлязло в сладкарството, но то има един по-влюбен и романтичен външен вид. На мен ми трябваше нещо по-свежо и младежко, затова розовите кексчета дойдоха точно на място! „Sweet sixteen“ е придобило значението, малко или много на клише, особено за закоравели вещици като мен, но пък аз обичам това 16-годишно хлапе безкрайно много, така че тези кексчета Розово кадифе ми се сториха много подходящ начин да изразят цялата невинност на младостта, вълшебството на откривателството и магията на непознатото.
Излишно е да казвам, че всяко момиче е принцеса. Това нито ще го коментирам, нито ще го обсъждам. Приемаме го като факт и толкова! Моята 16 годишна приятелка е съвсем истинска принцеска, при това отскоро с червена коса, което вече я издига на нивото на магическите принцеси, което е едно качествено различно ниво от това на стандартната Барби. На всичкото отгоре, това мило същество, проявява завиден интерес към кулинарията и само приготви тортата за рожденния си ден. Е, кажете ми – не е ли истинска магьосническа принцеса, а?
Тези чудни мъфини или кексчета розово кадифе са много, ама много изкушаващи и, както каза Господарят на семейният ни замък – Лорд Русев:
– Много съблазняващо ухаят. Няма да изтрая. Я дай да опитам едно кексче и да видим става ли!
Стават и още как! Масло, ванилия, крем сирене….. оставаше и да не стават!
Ето продуктите. От това количество излязоха 16 кексчета.
- 125 гр. меко масло
- 3/4 ч. ч. захар
- червена сладкарска боя на прах – на върха на ножа, разтворена в 1 ч. л. вода (или 2-3 капки гел боя)
- 2 яйца
- 1 с. л. ванилов екстракт
- 1/2 пакетче бакпулвер
- 1/2 каф. лъжичка сода бикарбонат
- щипка сол
- 3/4 ч. ч. мътеница
- 2 ч. ч. брашно
За масления крем:
- 125 гр. масло
- 2 1/2 ч. ч. пудра захар
- 1 опаковка крем сирене Филаделфия
- 1 ванилия
Приготвянето.
Преди да напиша приготвянето трябва да кажа, че сами по себе си кексчетата не са много сладки. Поне по мнение на моето семейство. Когато се добави масленият крем нещата се балансират. Казвам го, в случай че решите да направите кексчета за хапване без да се тормозите с украси и кремове. Ще се наложи да увеличите захарта с поне още 2 -3 супени лъжици.
Започваме с разбиването на захарта и маслото на пухкав крем. „Меко масло“ означава размекнато, но не течно масло. Няма да ви лъжа – иска си време, докато захарта напълно се разтопи и се поеме от маслото. Моята захар беше доста едра, което допълнително ми увеличи времето за разбиване.
По средата на разбиването добавих боята, за да поуча розовият цвят и продължих да разбивам, докато получа лек и пухкав маслен крем. Добавям яйцата едно по едно, като бъркам на по-ниска скорост на миксера, за да могат да се усвоят добре от маслената смес.
Брашното смесих със содата и бакпулвера и започнах да добавям постепенно, като редувах с мътеницата. За мътеницата съм писала и друг път. Аз я харесвам, но понеже не се намира по нашите магазини си я правя като добавям 1 с. л. оцет (лимонов сок) в чаша прясно мляко и оставям да престои 10-15 минути. Добавям половината брашно, разбърквам (на ръка, с обикновена телена бъркалка, а не с миксер) докато се поеме, добавям половината мътеница, пак разбърквам, пак брашно, пак мътеница, докато ми свършат съставките. Накрая имам много леко и въздушно тесто, което разпределям в гнездата за кексчетата. Формичките не ги мажа, защото в тестото има достатъчно мазнина, за да не залепне кексчето по хартийката. Всяка формичка напълвам до 2/3 от обема, за да има място да се надигне тестото без да прелива.
Пека в предварително загрята фурна на 180 градуса за 25 минути. Никакво отваряне на фурната през това време. Дори и да ви се сторят малко меки като ги извадите – точно така трябва да бъде. След като изстинат, маслото, което се съдържа в тестото ще ги стегне.
Изваждам ги да се охлаждат върху решетка и слагам следващите да се пекат. Пак – 25 минути, без да отварям фурната. Ето как изглеждат моите кексчета Розово кадифе отвътре след като са изстинали.
За да се украсят с крем кексчетата трябва да са напълно изстинали. Казвам го още сега, че да не стават грешки. Тази работа може да стане и на следващия ден, стига да са ви останали кексчета, които да украсявате.
Отново започвам с разбиването на маслото и пудрата захар. Добавям захарта на части докато напълно се разтвори в маслото. Тъй като на мен ми трябваше нежно-розов крем, добавих червена сладкарска боя, разтворена в 1 ч. л. вода, но слагах капка по капка, докато получа цвета, който исках. Ако не ви е нужно да оцветявате крема, просто си го разбъркайте, докато стане гладък и пухкав. Добавям крем сиренето и ванилията и продължавам да разбивам, а накрая имам разкошен, нежен и лек крем.
Препоръчително е този маслен крем да се охлади добре преди да започнете да украсявате кексчетата. Аз нямах никакво време да го изчакам заради куп ангажименти, затова го бутнах в камерата на хладилника за 10-ина минути. Можеше и повече да постои, но вече споменах, че времето ми беше много ограничено. Прехвърлих в пош и шприцовах върху кексчетата. Времето все още е топло, затова прибрах украсените кексчета в хладилника. Това малко ги постегна, но децата, които присъстваха на рожденния ден изобщо не отразиха този дребен недостатък. Хапнаха ги преди да им донесат соковете. А това е голям комплимент за майстора, нали?
Та така…. Да са ни живи и здрави дъщерите-принцеси! На всички вас, които отглеждате и възпитавате принцеси, пожелавам да дочакате мига, в който те започнат да творят собствените си вълшебни светове, да видите усмивките и щастието, когато поглеждат своите чаровни принцове, и най-вече – обичта в очите им, когато гледат вас!
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
Вижте още:
Най-вкусното брауни с орехи и бърбън
Бърз и елементарен кекс за начинаещи готвачи
Коледни кексчета “Шапката на дядо Коледа”
Креми, прекрасни са! Толкова нежни и въздушни! Браво, чудесни са!
Прекрасни са като всички неща, които правите. Вие сте роден художник и естет!Писането Ви се отдава не по-малко,следя Вашите
постове. И ми хрумва идеята защо да не се пробвате да напишете книга? Ще имате почитатели, сигурна съм.
Хубав ден от мен!
Аура, София, много сте мили!
София, ако се намери кой да финансира и издаде книга – ще я напиша моментално 🙂