Тъй като и на мен днес ми предстои да изляза с приятелки, да се помотая небрежно из магазините и да пия кафе на сладки приказки, ви предлагам една много бърза и вкусна рецепта за котлети ала Пицайола, която отнема минимум усилия и време, а е с максимум резултат. А защо просто не препишете рецептата и да я закачите на вратата на хладилника или съвсем небрежно (но задължително с усмивка) да я връчите на мъжката си половинка?
Идеята за тези пържолки ми отлежава вече няколко седмици, но днес им дойде реда. Ето линк към Рецептата на Джада в оригинал за 2 порции, а аз ще ви предложа малко адаптирана версия, тъй като ми липсват някои от подправките. Прочетох доста за тази провансалска смес от подправки и срещнах поне 5 вариации на това, какво точно съдържа тази смес. От всичко прочетено и от моите наличности си сглобих мой си провансалски микс, тъй като ще ми се наложи да почакам, докато отида до Прованс и се сдобия с оригинална смес.
Продуктите за котлети ала Пицайола
4-5 с. л. зехтин
4 котлета с кост
сол и черен пипер
1 глава лук, нарязан на ситно
800 гр. домати от консерва
2 ч. л. провансалски подправки
1/2 ч. л сух лют пипер (или повече, в зависимост от вкуса)
2 с. л. магданоз
Приготвянето на котлети Пицайола е от лесно по-лесно:
Наръсих пържолите със сол и черен пипер. Пържих ги в зехтин на по-ниска температура (моят котлон е 9-степенен, а аз запържвах месото на 6-та степен) докато получиха кафява коричка за около 4-5 минути от всяка страна. Прехвърлих ги в чиния и завих с фолио, за да останат топли, докато направя соса.
В същия тиган запържих лука за 4-5 минути, налях доматите, добавих подправките и оставих да къкри под капак около 20 минути, като разбърквах от време на време. Овкусих си сосчето на сол и върнах месото (заедно с отделените сокове) в тигана за още 20 минути къкрене под капак.
Наскоро видях по телевизията как да не се „огъват“ котлетите. Ще го споделя и с вас, защото е толкова лесно и просто, ама… някой трябва да ти покаже. Прерязва се котлета откъм страната с месото и при пържене и обръщане си стои плосък. Много обичам такива дребни „хитринки“, но с всеки изминал ден се убеждавам колко много още има да уча за готвенето.
Това е всичко. Сервирайте с гарнитура по желание и задължително с вино и усмивка!
