Ръжени хлебчета

По странно стечение на обстоятелствата напоследък, колкото пъти направя тези ръжени хлебчета, толкова пъти замръкваме с гости. Само по себе си, това е чудесно, но след като малките ръжени хлебчета са обект на одобрение от приятели и семейство, време е, значи, да бъдат написани.

Не знам защо толкова дълго отлагах писането на рецептата.

Като всяко нещо, свързано с тесто, приготвянето на ръжените хлебчета отнема 10-ина минути да се замеси тестото и още 10-ина минути да се оформят хлебчетата. През останалото време човек може да свърши куп друга работа. Тестото се оправя само.

Имам една-две приятелки, които категорично заявяват, че с тесто не биха се захванали. Аз, обаче, съм на мнение, че след като едно нещо се прави от хора, значи е възможно да бъде направено. Особено като говорим за готвене, теста и …. ръжени хлебчета, а не за ядрена енергетика.

Ето продуктите:

• 300 г. ръжено брашно
• 200 г. брашно грахам
• 7 г. суха мая или 20 грама жива мая
• 1 1/2 ч. л. сол
• 1 ч. л. захар
• 3 с. л. зехтин (олио)
• 200 – 250 мл. топла вода (слагам 200 мл, ако тестото е твърдо добавям малко вода)

По учебник, би трябвало да разтворя маята с малко брашно и захар, за да се захване, преди да я добавя в брашното. Е, аз ще си призная, че при тези хлебчета понякога не го спазвам. Пакетчето суха мая изсипвам при брашното, в разрез с всички правила, и направо замесвам тестото.

Ръженото брашно, и изобщо пълнозърнестите брашна, са по зърнести от бялото брашно, но замесването си е по същия начин. Целта е да се получи меко тесто, което омесвам и оставям да втаса, докато си удвои обема. Времето все още е топло, а и количеството е малко, та отнема около час, час и нещо. През зимата втасва малко по-дълго, но щом си удвои обема – готово е за работа.

След като тестото е втасало, премесвам с мъничко брашно, оформям си хлебчетата, и овалвам в слънчогледови ядки. Всъщност овалването може да се прескочи, но у нас ги харесваме така и като цяло слънчогледовите ядки са на почит, дори и за готвене. Правя два-три прореза в оформените хлебчета и ги оставям да втасат в тавата за около 30 минути.

Пека ги в предварително загрята фурна на 200 градуса около 30 минути. Не ги мажа с нищо отгоре, защото ми харесва този непринуден вид, който имат. Когато са готови и почукате по коричката, ще чуете как „бият на кухо“. Да, наистина – има такъв един звук, който по друг начин не мога да обясня.

Вътре хлебчетата си изглеждат точно както трябва – плътна структура, но не трошлива. Не очаквайте конци като на питка, погача или нещо подобно. По същината си това е ръжен хляб, но аромата на прясно изпечен хляб (пък бил той и от ръжено брашно) няма как да се сбърка.

    Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!