Домашна пица и малко италианска магия в чиния

Домашна пица? О, да! Да се направи не е трудно. Всъщност никак даже. Не познавам човек, който да не обича пица, а аз се нареждам сред първите. Безкрайните възможности да нахвърлям върху парче тесто всичко, което докопам от хладилника и да имам топла вечеря за фамилията са изключително изкушаващи за мен като домакиня, а и за фамилията, естетствено, като консуматори.

Колкото и да е вкусна, домашната пица все пак е печена във фурна, а не в пещ и няма как да се получи кафеникавата препеченост на коричката, която имат ресторантските пици (е, не всички. Сигурно и на вас ви се е случвало да ви поднесат тестяна, печена-недопечена пица от жилаво и текляво тесто).  Въпреки това, ако се чудите какво да сервирате за вечеря, или ако в края на месеца ви е натиснал синдрома „няколко дни до заплата“ – домашната пица гарантирано връща доброто настроение, особено с чаша червено винце.

Аз ще коментирам самото тесто, защото благинките върху пицата – там няма граница, няма прието-неприето. Всеки може да слага от царевица до люта чушка и от маслини до ананас, спанак и риба. То няма и какво толкова да му коментирам. От това тесто си правя фокача, постна питка и то е съвсем основно за всякакви други хлебни вариации.

Тестото за пица е основно тесто и съдържа съвсем малко продукти – брашно, вода, сол, мая.  Няма яйца, няма прясно мляко, кисело мляко, масло или други добавки.

За 5 пици продуктите са:

500 гр. брашно
7 г.  суха мая  (20 г. прясна мая)
1 с. л. сол
1 с. л. захар
3-4 с. л. зехтин
250-300 мл. топла вода.

Разтварям маята в топлата вода и добавям 2 с. л. брашно и 1 с. л. захар. Покривам и оставям да се захване. (Тук отварям скоба и си признавам, че когато бързам, ползвам суха мая и направо я изсипвам в брашното. Смесвам всички съставки и омесвам набързо, без да чакам да се захваща. Обаче, това е много в разрез с всички правила на хлебарството, пекарството и готварството, затова го казвам много тихичко и тайно). Почти никога не слагам цялото брашно накуп. Започвам с 400 гр. ,към които добавям останалите съставки и накрая изливам шупналата мая. Добавям брашно, докато се получи меко тесто и го оставям да втасва за окло час и половина. След като удвои обема си, го изсипвам върху набрашнена повърхност, поразмесвам още малко и разделям на топки.

Разточвам топките като си посипвам плота с брашно и то обилно. Готовите пици подреждам една върху друга, като всяка е върху хартия за печене. Не се притеснявайте – нищо им няма. Ако е добре обрашнено при разточването, няма да залепнат една за друга. Междувременно загрявам фурната на 240-250 градуса с вентилатор, тоест на максимална мощност.

Аз си бях направила доматен сос, но всеки си има негови предпочитания с какво и как да си маже пиците. Колбаси, сирена – и хайде във фурната. Печенето отнема около 10-12 минути за всяка една пица. Моите пици са с колбаси и сирена. Преди да пъхна във фурната съвсем лекичко поливам със зехтин.

Та така…. ура-тута – и ето как извъртях пет пици, които, естествено, не можахме да изядем. Преценете дали ще се справите и ако трябва, намалете количеството брашно. В тия студени дни – не се правете на смелчаци с бира, а ударете по чаша (дори две) червено вино!

 Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!