Такава е историята и на пустото клафути, което ми отне месеци на обмисляне, четене, ядосване (все пак два сладкиша заминаха директно в казана), но заради чутовния си инат (което някои мили хора държат да наричат „упоритост“) не се отказах, докато не постигнах търсеният от мен баланс на вкусове и структура. Като си помислите – какво пък толкова, яйца, захар… какво можеш да му объркаш? Оооо, можеш и още как!!!
Клафути трябва да има мек и лек вкус, да не тежи, да е с фина и нежна структура и за да отговаря на моя вкус трябва да е като крем карамел, ама не точно :). Този десерт го препоръчвам на всички, които обичат леки летни плодови сладкиши. Вариациите му могат да са безкрайни – както с плодове, така и със зеленчуци.
Тъй като моите праскови бяха доста сочни и очаквах, че при печенето ще отделят сок, аз сложих 5 пълни лъжици нишесте. Но ако плодовете не са толкова сочни (смокини например), бих сложила само 4. Почистих си прасковите, подредих ги в подмазана с масло форма и ги залях със сместта от яйца, захар, сметана и нишесте и пекох в предварително загрята фурна 50 минути на 170 градуса . Само за цветност насипах едни сиротни боровинки, които останаха от предния пай и ми се свидеше да ги изхвърля. Пак ще кажа, че печките пекат различно, така че проверявайте. И толкова. Оставих клафути-то да пренощува в хладилника и тази сутрин намерих само половината от него. Добре, че са оставили поне половината нощните гладници, че да мога да ви покажа как изглежда разреза. Освежете се с парченцето, от което се носи аромат на праскови, ванилия и цитрусова нотка.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!