Кой ли не си спомня вкуса на храната от детството…? Всички имаме любими ястия още от деца. Един от най-ярките ми спомени е мамината питка с мая за Нова Година. Няма как да забравя вкусното ухание на топлата питка и как се въртяхме около нея в очакване на парченце.

Спомням си и първата питка с мая, която направих сама за прощъпулника на сина ми, следвайки телефонните напътствия на мама. До ден днешен нямам обяснение как успях да изпека около килограм тесто в 15-сантиметрова тавичка. Представете си сега нещо, което изглежда като кръгли топки, кораво като цимент и абсолютно невъзможно да бъде отхапано. Що рев изревах тогава… Сега ми е смешно, но бях обявила, че питка никога повече в живота си няма да посегна да правя.

Е, такива сме хората – заричаме се нещо, после размисляме. И аз размислих и доста години по-късно, без да се товаря с амбицията да постигна някакви чудеса направих втори опит. Оттогава – дайте ми да си играя с тесто. През годините пробвах разни теста, с кисело мляко, със заквасена сметана, с вода, с яйца, без яйца. Но винаги, когато искам да играя на сигурно, се връщам към листчето, на което е записана рецептичката от мама.

Ето продуктите за питка с мая:

  • брашно (700- 800 г.)
  • 350 мл. прясно мляко
  • 2 яйца
  • 20 г. жива мая (7 г. суха мая)
  • 1 с. л. сол
  • 1 с. л. захар
  • 2 с. л. олио
  • 2 с. л. оцет
1 жълтък и 1 ч.л. кисело мляко за намазване.

Приготвянето:

Ще започна с това, че в разрез с всички правила за омесване на тесто и на всичко, което съм чела за успешно тесто, ползвам продуктите направо от хладилника. Никакви „яйца на стайна температура“, „топло, но негорещо мляко“ и предварително втасване на тесто. Мда… малко хъшлашки звучи, но пък не виждам защо трябва да си усложнявам живота, като може и по по-лесен начин да стават нещата. Също така трябва да кажа, че количеството брашно, което посочих е ориентировъчно, че аз рядко си меря брашното. Започнете с по-малко и постепенно добавяйте.

И така – в половината мляко си разтварям маята и изобщо не чакам „да се захване“. Ако не сте сигурни в маята, добавете захар и 2 лъжици брашно, покрийте с нещо (парче вестник, например) и изчакайте да „шупне“.

В купата на миксера си сипвам половината брашно, солта, захарта, олиото, оцета, добавям яйцата, млякото с разтворената мая и останалото мляко. Става една рядка каша към която започвам да добавям брашно докато се получи меко, еластично тесто. Поомесвам го 5-6 минути, колкото да спазя протокола. И без да му давам време за дишане, втасване, отпускане и каквото там се сетите, направо го разделям и си разточвам 3-4 тънки кори. Натрупвам ги една върху друга, като мажа между тях с масло или олио. Навивам на рулце и режа на парчета, които мятам в тавата. А! Тавата също е предварително подмазана.

Това е цялата работа. Наскоро с приятелка засичахме времето за приготвяне и излезе, че е около 20-25 минути.
Веднъж влязла в тавата, оставям питката настрани да си втасва и си гледам другата работа. Помагам й, както мама ми е казала- гореща вода в купата на миксера, тавата върху нея, а върху тавата – вестник. Отиват окло час и половина – два, за да втаса и да е готово за печене. Преди да пъхна тавата във фурната, намазвам питчицата с жълтък разбъркан с 1 ч. л. кисело мляко. Печенето е в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40-45 минути.

Това е, пробвайте по лесния начин!

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!

(Visited 82 755 times, 2 visits today)