Може и да не знаете, но аз сега ще си кажа, че съм страстен любител на италианската кухня. Харесва ми простотата на съставките, земното излъчване и звучене на храната. И вкусът, естествено. А как похапват тия хора!!! Ама да ги гледаш и да им се радваш! Не съм била в шикозен италиански ресторант. Може би там не са толкова освободени, усмихнати и земни, но там където попадах, храненето си е цял ритуал. Харесва ми, че са като нас – Гостът е на почит и ако не го нагостим подобаващо, все едно не ни е влизал в къщата. Никой да не ми говори, че българите не били гостоприемни. Както ми каза една приятелка – „У богатите отиваш да се нагледаш, у бедните – да се наядеш“ :). Е, аз съм от втората категория. Обичам да гощавам хората и да ми е пълна къщата с гости.
„Тимпано“ видях наскоро във филма на Станли Тучи „Голямата нощ“ (Big Night). Не е нов филм, но но пък ме запали достатъчно да седна и да се поровя за информация, рецепти, а и да го приготвя някой ден. Тимпано, всъщност представлява пластове от паста и сосове, някакъв вид месо (видях го с кюфтенца, пилешко, колбаси), сирене, твърдо сварени яйца, подредени на различни пластове, които се пекат в тънка кора .
Рецепти има в много варианти, аз имповизирах с налични продукти.
По-времеемко е подготвянето на различните видове плънки, но ви уверявам, че си заслужава да отделите време. Всъщност сосовете могат да се приготвят и от предния ден. После само се сварява пастата и всичко се обединява. Рецептите за тестото са също няколко вида – едни с яйца, други без. Аз го направих без яйца. Получи се тънка хрупкава коричка.
И така – днес ви предлагам моята версия на тимпано, която сътворих за вечеря на семейството в един малко импровизиран и по- бърз вариант.
Докато изчаквах тестото, сварих пастата и си подготвих другите пълнежи. За пастата е важно да се знае, че трябва да остане „ал денте“- леко твърда. Просто сварете според надписа на опаковката. Така или иначе тя ще се готви още.Няма опасност да остане сурова. При мен спанакът е от готовите замразени кубчета. Съвсем леко го позапържих и овкусих, след което го смесих с пестото.
И сглобяването:
Ползвах йенска тенджера (без капака), която настелих с хартия за печене. Ако не ползвате хартия трябва да намазните много хубаво цялата повърхност на съда, в който ще печете. Разточих кора, с дебелина около 3-5 мм, така че да обхваща вътрешността и да може да се загъне и отгоре. Постелих си кората вътре, а краищата за загъване си висят отстрани.
Подредих си слоевете така:
Загънах тестото над пълнежа и го сложих да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за 40 минути под фолио и още 15-ина минути след като махнах фолиото.
Изключих го и го оставих да поседи вътре около 10 минути. Обърнах го като сложих дъската върху йената. Излезе без проблем, но не се и очакваше да има проблем с излизането. Все пак го пекох върху хартия за по-сигурно.
Ето тук можете да видите доста снимки- стъпка по стъпка, пълнежи и още.
Още горещ го хапнахме и го поляхме с винце.
Добавям тук снимка след като вече е изстинал- пластовете се виждат доста добре. Мисля следващ път да си го приготвя за студено предястие. Да добавя, че размерите на йената, в която изпекох са: обиколка на дъното 18 см, а обиколката горе- 25 см.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!