Питки сърца – за Трифон, Валентин и нещата без които не можем

Питки сърца днес, за почит към Трифон и намигване към Валентин. Мислех, че съм се изписала по темата за Валентин, Трифон, прилики, разлики, кой какво и как празнува. Да, ама не! Чувайки „Любовта ще спаси света“, „In vino veritas“ и още няколко трифоново-валентински клишета и хилави опити на недодялано ентусиазирани журналисти да ми обяснят какъв велик празник на любовта (и виното се споменава все пак) е днес, съвсем резонно ме наскачват всички дяволи и решавам, че АЗ ще си реша какво и как да празнувам и дали изобщо да празнувам.

Разбирам ги хорицата, иначе. Не е  лесно да се люшкаш между „Аз съм българче, беее … къв Валентин?“ и „Любовта, без която не можем“. За ролята на телевизията, която формира вкуса и предпочитанията на публиката ще си говорим и друг път.

Днес ще наблегна на нещата, без които наистина не можем. Без любов… е, няма да е приятно, но ще оцелеем. Виж, без хляб и вино… Е, добре – да речем, че и без вино ще оцелеем. Но без хляб, не става! И тъй като съм ужасна драка, реших, че ще направя едни питки сърца и ще го изядем тоя Валентин и ще го залеем с Трифоновско винце.

Така! Толкова по въпроса!

Продуктите:

Дозата е малка. Излизат 8-9 питки сърца.

• 300 гр. брашно
• 80 мл. прясно мляко
• 1 с. л. захар
• 1 яйце
• 1/2 пакетче суха мая ( 10 гр. жива мая)
• 2 с. л. меко масло
• 1 ч. л. сол

1 жълтък + 1 ч. л. кисело мляко за намазване

Приготвянето:

Аз действах много импулсивно и смесих всички продукти без да захващам маята предварително. Ползвах суха мая, тъй като от нея винаги имам в наличност. Като замесих тестото, го оставих да си почине 30 минути и оформих питките сърца.

Оформянето:

Разделих тестото на горе-долу еднакви топчета. Разточих на елипса с дължина около 10-12 см.

Елипсата навих на руло. От бързане забравих да намажа тестото с мазнина. Нищо, следващият път ще ги мацна с малко олио, че да се отделят пластовете.

Навитото рулце сгъвам през средата.

И прерязвам частично от прегънатото към краищата.

Обръщам разрезите, за да се оформи сърцето.

Подредих питките върху хартия за печене и оставих да втасват около 40 минути, което не е много време. За да може тестото да се развие напълно, сложих ги в студена фурна и включих на 170 градуса. Преди да ги сложа във фурната намазах с разбит жълтък + 1 ч. л. кисело мляко. Пекох ги до готовност…  🙂 . Не засякох времето, но едно 35 минути, дали не и 40… Няма как да се обърка де – то си се вижда, когато са готови.

 Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!