Торта Париж-Брест или по-различната еклерова торта

След италианската Капрезе, днес съм приготвила нещо много френско – торта Париж-Брест. Видях я по телевизията и не мирясах докато не я направих. Добре, че си направих снимките снощи, защото тази сутрин почти нищо не е останало от нея. А си мислех, че днес ще ми се размине правенето на сладки неща. Но нали това им е най-главното качество на вкусните неща – свършват бързо и преди да си се усетил.

Интересното на тази торта или сладкиш, както искате го наречете, е създаването й през 1891 г. по повод колоездачната обиколка Париж-Брест. Аз не съм запален колоездач и ми беше много чудно, че въртенето на педали е почетено чак пък с торта. Но това било най-старата колоездачна обиколка, така че хората си я почитат. Френска му работа! Сега трябва да започна да търся нещо за Париж-Дакар, обиколката на Франция, Ролан Гарос и така нататък  :). Та след създаването на тази кръгла торта (целта е била да се създаде във форма на колело), тя моментално става супер-популярна сред колоездачите, а и не само. Стигаме дотам, че тортата Париж-Брест е обявена за най-добър сладкиш на САЩ за 2010 година!

Действително – вкусът е превъзходен, самата торта, по думите на дъщеря ми е „възхитителна“, а възможностите за вариации – безкрайни. Приготвя се от парено тесто (у нас познато и като „еклерово“) тесто, а с какво ще я напълните – по ваш избор.

Ето продуктите за торта Париж-Брест:

За пареното тесто:

200 мл. вода
100 г. краве масло
125 г. брашно
щипка сол
200 г. яйца (4-5)
нарязани бадеми за поръсване (аз нямах и не сложих)

Всички, които са с повече опит в кухнята си имат свои пропорции за пареното тесто. Методът обаче е един и същ и той е съвсем простичък. Тестото може да се направи само с вода, или само с мляко (ползвам мляко, когато правя Алмойшавена), или пък поравно мляко и вода.

Водата и маслото (плюс щипката сол) се слагат заедно на котлона. След като заври течността цялото брашно се добавя наведнъж и се разбърква докато се получи една хомогенна топка. След като започне да се отлепя от стените на съда се дърпа от огъня и се оставя да изстине. Това с отлепянето става за около минута, минута и половина, така че не го зарязвайте на котлона, а си го бъркайте.

След като тестото се поохлади се добавят яйцата. Добавят се едно по едно при непрекъснато разбъркване. Аз бъркам на ръка с дървена шпатула, което си изисква малко усилие, но ако искате и ви е по-удобно, ползвайте миксер на съвсем ниски обороти. Всяко яйце се добавя, след като предишното се е абсорбирало напълно. Накрая трябва да получите гладка, лъскава смес, която като вдигнете с бъркалката се задържа 2-3 секунди и после се свлича.

Междувременно е добре да включите фурната на 200 градуса. Трябва да е добре загряла преди да пъхнем вътре тестото.

С шприц се оформят два кръга от тестото, един в друг, а върху тях – още един. Моята снимка не е много добра, тъй като оставих детето да се кефи с шприца и се сдобих по-скоро с цвете, но ето тук можете да видите как точно трябва да изглеждат въпросните кръгове, а ето тук – как я прави Жак Пепен. Пекох 15 минути на 200 градуса, намалих на 170 и пекох още 35 минути. Познавате си печките, така че времето за изпичане би могло да варира, затова си наглеждайте фурната.

Оттук нататък е съвсем лесно – отрязах горната част, намазах основата с малко ягодово сладко и напълних с ванилов крем. По дефиниция Париж-Брест се пълни с „praline flavoured cream“. Е добре, обаче ако си направите труда да погледнете в интернет, ще видите, че всеки пълни с каквото обича, така че дали ще е бита сметана, някакъв ваш любим мус, дали ще добавите плодове – нека да има свобода на импровицацията.

Горната част на тортата разрязах така, сякаш порционирам и поставих върху крема (видях го от Жак Пепен) . После е съвсем лесно да се отрежат отделни парчета без да се смачква целият сладкш. Обилно напудряне с пудра захар и сме готови. Тъй като на мен ми остана тесто, аз изпекох и еклерчета, които сложих в дупката на колелото.

 Не е трудно, а е забележително вкусно!

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!