Шоколадов лава кейк и историите на леля Дочка
Преди да дам рецептата за шоколадов лава кейк ми се иска да ви почерпя с поредната история.
В живота на всеки, поне така се надявам, има нещо любимо. За някои това са хора, за други – книга, музика, филм, нещо, което те пренася в друг някакъв свят. Измислен. Сътворен. Свят, в който вскеки може да бъде каквото си поиска, дори фея… или пък леля.
Моята добра фея се появи внезапно, като неочаквано вдъхновение. Едно такова цветно и неканено, дошло незнайно откъде, родено от пухести облаци и живеещо на върха на дъгата. Някои от вас са чували за леля Дочка, други не. Аз няма много да разказвам, защото вдъхновенията не се описват. Те си живеят някъде безметежно и когато пристигнат, хвърлят ти искра, пламъче или направо те подпалват. Понякога те разсмиват, друг път те разплакват… Наскоро чух реплика, която много ми хареса – животът сам ти поднася истории, поднася ти и хора с истории, весели, тъжни, смешни, сълзливи. От теб зависи да ги чуеш, а може би и да ги напишеш.
Ще ви я представя – моят съвременен Чудомир така, както тя сама се представя.
„Родена съм в село Куртово Конаре, област Пазаржишка. После съм била у Ивайловград на училище. Завършела съм Манджата. С пълен оспех. Само една тройка ми остай по химия оназ скокарджа, ма нищо. Здраве да е.
После съм работела като секретарка, ама още бях млада и убава. То и сега съм убава де, ма егенето друго казва.
Сега работя ф един много елитен магазин за обувки, италиански са. А магазина е Фгермания.
Много са историите й, къде смешни, къде поучителни, къде присмехулни, но едно е сигурно – много е трудно да останеш безразличен. Леля ми Дочка, освен всичко друго е и изкусен кулинар. „Илитни“ са всичките й творения. Баница да ти направи, десерт… чудо на чудесата е! Ще я питам дали може да ви препиша нейните рецепти някой ден.
Връщам се на шоколадовият лава кейк.
И този десерт, както тортата Капрезе, палачинките Сюзет и много други популярни рецепти, е резултат на грешка. Готвачът недопекъл кекса и при разрязването от него потекъл шоколад. Заради лекотата в плътността и ефектното разтичане на шоколада, кейкът получава името си и влиза в кулинарната история. Спори се кой точно е измислил лава кейка, но за нас това е без значение.
Най-важното нещо, за да се направи шоколадов лава кейк е да си познавате печката. Не веднъж съм казвала – фурните пекат различно и времето за изпичане на една и съща смес ще е различно в моята и вашата фурна. Затова, още тук ще кажа – изпечете 1-2 кейкчета, за да видите за колко време се справя вашата фурна.
Другото важно нещо, което трябва да се каже – лава кейк може да се направи на принципа на суфлето, а може и по по-лесния начин. Днешната рецепта е по лесния начин. 🙂 .
Продуктите: (излизат около 10 броя)
- 200 гр. черен шоколад (поне 60% какао)
- 200 гр. масло
- 5 яйца
- 1 ч. ч. захар
- 4 с. л. царевично нишесте (около 80 гр.)
Приготвянето:
Първата стъпка е измазването на формичките с масло. Маслото трябва да е меко, но не течно. Правилото е да се намазват от дъното в посока нагоре също като при суфлето, за да може лава кейкът да се надигне. Маслото трябва е на тънък слой и да не се напластява.
Втората стъпка е посипването със захар. Аз предпочитам да посипвам с какао, но и в двата случая след като формата се „облече“, леко изтръсквам излишъка. Подготвените форми оставям настрани да чакат.
Самият лава кейк се приготвя в 3 лесни стъпки. Разтопявам на водна баня шоколада и маслото. Дърпам от котлона и оставям леко да се охлади докато разбия яйцата и захарта до пухкава смес.
Добавям шоколадово-маслената смес към яйцата, разбърквам добре (без миксер, а с ръчна бъркалка) и накрая добавям царевичното нишесте.
Разпределям във формичките, но не пълня догоре, за да не прелива при печенето. Пека в предварително загрята фурна на 200 градуса, като вариантите за печене са три:
– ако се пече веднага, времето е около 10 минути. Моята фурна последния път се справи за 9 минути.
– прибирате в хладилника и печете преди поднасяне. Пак в загрята фурна, но времето ще е с около 1-2 минути повече. Когато постои в хладилника лава кейкът добива ето такъв вид. У нас не се е случвало да престои повече от 24 часа в хладилника.
– третият вариант е да замразите дозичките и да печете с окло 3-4 минути повече от стандартните 10. На мен не ми се е случвало да замразявам.
Това май е всичко. Вадите от фурната, чевръсто обръщате в чинийките (добре е да са подготвени предварително), ръсвате пудра захар за фасон и сервирате.
Ах, забравих да кажа – ако ви се случи (като на мен) децата да приритат за нещо сладичко по никое време, изпечете лава кейкчетата за 12-13 минути. Ще имате прекрасни, въздушни и неприлично вкусни кексчета за нищожно време!
Това ще е за днес, мили хора. Аз ще продължа да сънувам как съм приседнала с леля ми Дочи, пием кафе, или просто си говорим, говорим, говорим… От тия сънища ми е топло на душата. Хубаво ми е да знам, че ако съм пеперуда ще попадна при нея, а тя ще обиколи града, за да ми даде дом и надежда.
Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!
отдавна не бях чела такова хубаво нещо за мене, леле. Лятоска, живот и здраве, като дойда на Бургас, ша пием кафета и ша ядем тортички. Майната им на диетите. Прегръщам та, Креми.
Ех, момиче, ти си съкровище… Отношението ти към нашата леля Евдокия е показателно, че сърцето ти е добро и изпълнено с обич! Пък кулинарното ти умение ме учуди и зарадва! Ще изпробвам рецептата,ние в Странджата обичаме и сладичко,макар че емблемата ни е прочутият зелник!
И аз благодаря за прекрасния старт както на Креми така и на причината,а тя е нашата страхотна леля Дочка…
Много сте мили, дами!
Няма как да не се съблазни човек от един лава кейк !!!!
Ако знаете от кога му се каня:(
Да е жива и здрава леля Ви Дочка,а рецептата си я записвам :))
Единственото,което ще добавя ще е топка сметанов сладолед :)))
Поздрави
Здравей,мила Креми,
Твоите рецепти са моят ежедневен топъл полъх от милата родина,писала съм ти преди по повод на вълшебното ти ябълково-чийзкейково Брауни,споменавайки,че живея в Бурса, Турция.И ти като мен си почитателка на негово Величество Кюфтето;),но това не значи,че не ни радваш с изобилие от вкусни рецепти,коя от коя по-атрактивни;).Всеки Божи ден отварям уютната ти страничка, забавлявам се от сърце с духовитите ти разкази и попивам вкусните рецепти;) Благодаря ти,че те има! Въпросът ми е-мога ли да изпека сместа в квадратна тавичка 22/25см,тъй като в момента не разполагам нито с форма за мъфини,нито с такива алуминиеви формички,но не мога да изтрая да си взема и чак тогава да приготвя рецептата.Тук,повярвай ми,много често не мога да открия елементарни кухненски принадлежности и пособия,като въпросните формички.Вярвам,че няма да опетня чара на рецептата,използвайки тавичка,но при първа възможност ще я приготвя и във формички;)Сърдечни привети,Креми!
Здравейте, Марта!
разбира се, че ви помня!
Опасявам се, че лава кейк няма да се получи (тоест няма да получите желания резултат) ако се пече в тавичка.
По-подходяща е рецептата на Жак Пепен за торта Шоколадово суфле – https://www.cookwithasmile.com/торта-шоколадово-суфле-жак-пепен/
Мога да ви купя алуминиеви формички ида ви ги изпратя. Напишете ми лично съобщение на страничката във Фейсбук за да уточним адреса.
Креми, много ти благодаря за милото предложение:)Но скоро ще си дойда за лятото в България и първата ми работа ще е да си взема формичките;)Не се сдържах и още тази вечер забърках вълшебната смес,пекох около 15-20 мин. до суха клечка в краищата на тавичката и почти течна среда. Голяма вкусотия се получи, естествено,не можах да постигна ефектната визия на кръглите лава-кейкчета,но замазах положението,като сервирах топло-топло с топка ванилов сладолед.И съм сигурна,че и в чайник да бях пекла;),пак щеше да е неотразимо на вкус. Благодаря ти за препратката към рецептата на мосю Пепен,четох я отдавна при теб,но не се бях досетила,че мога да я използвам в случая. Наканила съм се и на питката с кренвирши,макар че напълно споделям мнението ти какво и колко точно месо е кренвиршът в родината,а пък тук да не говорим колко са странни кренвиршите,даже с леко кисела жилка,и стават три пъти по-огромни при варене,пържене и печене. И на питката с кюфтета съм мераклия,да видим коя ще е първа;) А и рецептата за рогчетата няма да се забави във времето,но може да изчакам да се прибера в София,за да си ги направя ,както е по рецепта, с мас.Въпреки че тук, кварталът,в който живея,е изцяло и специално „създаден“ за изселниците от България,всяка неделя се организира огромен пазар и свинска мас също може да се намери,както и други родни благинки;). Много ти благодаря още веднъж за милото предложение и бързия отговор,и още повече за насладата,която изпитахме от този десерт! Прегръдки!!!
Марта,
много се забавлявах с описанието ти! Искрено уважавам хора, които не се спират пред разни несъществени пречки като липса на формички, например, а действат според обстоятелствата! 🙂 Браво!
Радвам се, че ви е било вкусно!
🙂 Креми, аз ти благодаря за насладата от прочита на забавните ти постове и вкусните рецепти! Наистина,обичам да ми е естетично изглеждащо папкането;),но най-вече обичам вкуса на добре приготвената храна! И тогава действително никакви формалности не могат да ме спрат;) Толкова малко му трябва на човек,за да изпита истинското щастие-здраве, любимите хора наоколо и удоволствието от вкусно похапване!Сърдечни поздрави!