Хубаво нещо са рожденните дни. А още по-хубаво е да поднесеш тази дъхава прелест на любимите си хора. Таткото ни е рожденник днес. Да ни е жив и здрав!
От една седмица аз и щерката сме в непрекъснати дебати каква точно торта да му сътворим и накрая решихме да е Френска Селска Торта. Направихме я снощи и сега си чака реда да бъде разрязана. Но не за нея ми е думата, а за това как спретнахме две торти вместо една. Това свежо-лилаво тортенце се появи като резултат от доста тюхкане и късане на нерви, заради заквасената сметана, която не искаше да се разбие и да стане на крем. И ето ме пред една купа втечнена сметана, която не мога да ползвам за френската селска торта.
Да кажа, че бях бясна, е все едно нищо да не кажа. Да седна да мрънкам за едновремешните сметани, които се разбиваха като по учебник… файда няма! И да мрънкам и да не мрънкам – вече имам да спасявам и блатовете за френската торта и втечнената сметана. Таткото, в ролята на Доставчик-Спасител, беше изпратен по спешност да купува течна сметана, че да омажем френското чудо, а аз се захванах да си изпека основа за торта парфенце. И така днес ще е много тортен Рожден ден, но пък поне ще ни е сладко.
Разбих жълтъците с половината захар и белтъците с другата половина. Смесих ги и добавих брашното и бакпулвера. Пекох на 200 градуса в предварително загрята фурна около 30-35 минути. След като блата изстина, го разполових. Едната половина стана основа на тортата, а другата я сложих във фризера да си чака реда. Желатинът, разтворен на водна баня го налях при провинилата се сметана, изсипах върху блата и прибрах в хладилника да стяга, докато вечеряме и ми поразмине ядът. Бонбонките виолетки ги дадох на дъщеричката да ги бърка в една купичка с водичката, за да се разтворят. Добавих им и на тях желатин. Междувременно цялата къща вече мирише на виолетки :). Голям кеф! Проверих сметаната. Стегнала беше. Залях с виолетките и си легнах със спокойна душа.
Ето как изглежда моята торта с бонбони Виолетки
Идеята за тези виолетки не е моя, разбира се. Видях я в кулинарна група и мога само да поднеса благодарностите си на тези прекрасни и неуморни дами и господа (да, да и на Господата), които творят чудеса!
2 коментара
Да, наистина това е една от успешните „грешки“! Красива торта, предполагам и вкусна.
При мен не се получи така 😔